Обикновено новите попълнения борци се взимат още от основното училище и са предимно от провинцията. Ако семейството на момчето е съгласно, то се "осиновява" от ояката (началник на общежитието), самият той бивш борец, който се грижи за над 30 борци. Младежът тренира, яде и спи в общежитието и получава малка стипендия. Членове на едно общежитие не се състезават помежду си в турнирите. Животът на начинаещия сумист е много напрегнат. Дори и на най-обещаващите младежи обикновено им трябват поне 5 години за по-високо звание и да започнат да получават заплата като секитори (професионалист).

В момента само 66 сумиста от общо 900 имат статут на секитори. Успелите да достигнат по-високите категории обикновено се женят и живеят извън общежитието, но за повечето борци то е единствения дом до края на спортната им кариера. Много от тях са принудени да се откажат поради болест или нараняване и рядко кариерата им продължава след навършване на тридесет години. Повечето общежития се намират в източната част на Токио. Ежедневието на борците от нисшите категории е строго разпределено.

Сутрин те стават в 4 или 5 часа, слагат маваши и започват кейко (тренировка). Освен това са задължени да изпълняват различни поръчки на старшите борци, които имат превилегията да спят до по-късно. Кейко включва три традиционни упражнения; шико, тепо и матавари. При шико борците вдигат краката си възможно най-високо. При тепо продължително удрят с длани дървен стълб. Матавари е упражнение, при което се седи с широко разтворени крака.

Всекидневните тренировки кейко завършват около обяд, когато борците сядат на късна закуска, състояща се от специално ястие, наречено чанконабе (висококалорично задушено от различни видове месо и зеленчуци), подправки, туршии и няколко големи купи ориз, често прокарвани с 1 или 2 бутилки бира (легенди се носят за апетита на сумистите). След този обилен обяд обикновено следва няколко часова дрямка, която заедно с големите количества храна спомага за покачване на теглото. При този режим на тренировки, диета и спане е обичайно някои борци да тежат повече от 150 кг, а други дори надхвърлят 200 кг.

Турнири

Всяка година Японската асоциация по сумо организира шест 15-дневни турнира: три в Токио през януари, май и септември и по един в Осака, Нагоя и Фукуока през март, юли и ноември. Между големите турнири борците обикалят провинцията и участват в местни състезания, което спомага за поддържането на интереса към спорта и набирането на нови попълнения. Първата "официална" арена за сумо Кокугикан била построена в токийския квартал Рьогоку през 1909 г. След Втората световна война Кокугикан била преместена в близкия квартал Курамае, където се намирала в продължение на четири десетилетия.

През 1985 г. близо до първоначалното място до гара Рьогоку бе открито ново съоръжение с 11 000 места. Националната телевизия директно предава двубоите от 16 ч. до около 18 ч., но мачовете между борците с по-ниски звания започват много по-рано. По време на 15-дневните турнири борците с високи звания от категориите маку-ноучи и джурьо се състезават всеки ден. Тези от по-ниските категории макушита, санданме, джонидан и джонокучи се състезават само 7 от 15 дена. Целта, разбира се, е да се победи във възможно най-много двубои.

Повече победи, отколкото загуби (8 победи от 15 мача или 4 победи от 7 мача), са достатъчни на бореца да запази званието си или да се издигне в по-висока категория. Победител в турнира става борецът макуноучи с най-много победи, като при равен резултат се играе финална среща.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: