В края на 16 и началото на 17 век в Япония, двама гиганти се сблъскват в две последователни схватки, които ще се превърнат в легенда. Шинмен Мусаши Но Ками Фудживара Но Геншин, известен повече като Миамото Мусаши, бил смятан за непобедим и приеман като най-великия майстор на меча, който някога е живял. Днес за него се говори като за Свещен покровител и владетел на меча и неговата книга Го Рин Но Шо (Ръкопис на Петте Пръстена) се споменава в почти всеки труд засягащ Кендо. Мусаши прекарал живота си като скитник и на практика бил самоук войн. За разлика от него, Мусо Гоносуке наблягал на официални и утвърдени учения. Той бил също и шинтоистки свещенник и притежавал изключителен опит и майсторство в Бо Джуцу (изкуството за бой с дълга тояга Бо). Също като Мусаши останал непобеден в много дуели и битки, използвайки както Бо, така и меч.
Съгласно легендата, Гоносуке отишъл в Едо (днешно Токио) някъде между 1596 и 1614 година. Докато е там, той среща и се дуелира с Мусаши. Стилът на Мусаши бил известен като Нитен Ичи Рю и се отличавал с едновременното използване на два меча. Мусаши спечелил боя чрез приковаване на оръжието на Гоносуке между двата меча (кръстосан блок). Мусаши останал респектиран от начина, по който Гоносуке се представил в схватката и го оставил жив.
Унижен, Гоносуке прекарал години в търсене на начин да обърне изхода на двубоя и да победи Мусаши. Продължил да учи много изкуства, постоянно търсейки решение.
След няколко години обучение той се уединил за 37 дни в храм на остров Кюшу. Една нощ сънувал божествен пратеник, който се явил пред него в образа на дете и му казал да "опознае слънчевия сплит с помощта на обла пръчка". С това послание в съзнанието си, Гоносуке създал ново оръжие. Това била обикновена тояга, малко по-дълга от обикновен меч (120-130 см), но много по-къса от Бо. Тя имала и по-малък диаметър и не била заострена по краищата като Бо-то.
Гоносуке започнал да развива техники, които да бъдат използвани с новото оръжие. Заимствайки идеи от копието (Яри), алебардата (Нагината), дългата тояга (Бо) и меча (Тачи), той създал това, което по-късно станало известно като джо-джуцу, изкуството на боя с късата тояга джо.
В края на краищата той потърсил Мусаши за реванш. Майсторът на меча този път не можел да влезе в стихията си - Мусо със своята къса тояга му влизал буквално под кожата и не му позволявал дори да замахне с мечовете, както трябва. Гоносуке излязъл победител и станал известен като единственият, надделял над великия майстор на меча. На свой ред върнал жеста на Мусаши, като го оставил жив. Всъщност, това била единствената загуба в живота на Миямото.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар