Вследствие на това въпросните „отчуждени” наклонности се проецират като сянка и индивидът се идентифицира само с онова, което е останало – една стеснена, неточна и обеднена себепредстава – персоната. Прокарана е нова граница и в ход е поредната борба на противоположности – персоната срещу собствената си сянка. Механизмът на самото прециране е изключително прост. Импулсът /влечение, гняв, желание/, възникнал в теб, което ще рече, че е насочен към околната среда, щом бъде проециран, изглежда така, сякаш е възникнал в тази околна среда и е насочен към теб. Тоест получава се ефекта на бумеранга и ти се торможиш от собствената си енергия. Две са основните последствия от проецирането на сянката.

Първо имаш чувството, че в теб няма и помен от проецирания импулс, характерна черта или склонност и второ те сякаш съществуват навън, в околната среда, обикновено у другите хора. Повечето хора проецират много силна съпротива към собствените си сенки. Не желаят да приемат, че тези импулси и влечения, които те самите отхвърлят, са техни. Тази съпротива е една от основните причини за проецирането. Човек се съпротивлява на своята сянка, съпротивлява се на нежеланите аспекти на собствената си личност и затова ги проецира. Тоест има ли проекция, значи някъде наблизо има и съпротива.

Едно от най – честите оплаквания на хората, търсещи психологическа консултация е че се чувстват отхвърлени. Смятат, че никой не ги харесва и не се интересува от тях или че всеки е настроен прекалено критично към тях. Често живеят с чувството, че са ужасно онеправдани, защото те самите харесват всички. Убедени са че у тях няма склонност да отхвърлят когото и да било. Чудят се как да покажат на околните, че са доброжелателно настроени и безкритични. Но точно това са двете най – характерни черти на проекцията – липсва ти нещо, а всички други си имат колкото щеш от него. Този, който има чувството, че всички го отхвърлят, изобщо не осъзнава собствената си склонност да отхвърля и критикува другите.

Тук има и един елемент, който важи за всички проекции – някои хора може наистина да са настроени много критично към вас. Това обаче не означава, че трябва да добавяте към тяхната и вашата собствена проецирана критичност. Така всеки симптом, било то депресия, тревожност, отегчение или страх, съдържа определен аспект на сянката, някоя проецирана емоция или черта на характера. Първата стъпка в терепията на това ниво е да освободим място за своите симптоми, да им оставим пространство и на практика да се сприятелим с тези неприятни усещания, които досега така сме ненавиждали. Това означава да си позволим да се чувстваме потиснати, тревожни, отхвърлени, отегчени, наранени или разочаровани.

Това означава че там където до сега със зъби и нокти сме се съпротивлявали на тези чувства, сега просто ще ги оставим сами да ни се покажат. Че дори и всячески ще ги насърчаваме. Един вид ще ги поканим в собствения си дом и ще ги оставим да правят там каквото си искат, а ние просто ще се постараем да ги опознаем, наблюдавайки ги. Това е първата стъпка в терапията и в много случаи тя е предостатъчна, защото в мига, в който приемем наистина даден симптом, ние също така приемаме и голяма част от сянката, скрита в този симптом. След това проблемът започва да се стопява от само себе си.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: