Олимп е голяма и величествена планина в Гърция и заснежения и връх се издига гордо над всички околни планини. Древните хора си представяли, че там, над облаците, се намира невидимото жилище на техните богове. Те казвали, че това е най – прекрасното място, където няма зима, където дърветата и цветята растат под светлината на слънцето и никога не увяхват, където пъстри пеперуди летят по цветята и птичките чуруликат на воля ден и нощ. От известно време обаче покоят на Олимп бил непознат. Боговете се скарали помежду си за трона и воювали векове наред кой да погуби другия и да вземе властта в ръцете си. Отначало най – силни били Уран – небето и Гея – земята. Но когато пораснал синът им Кронос – времето се разбунтувал срещу тях, победил ги и се възкачил на трона.

Така за кратко време света се успокоил. Но това щастие не било трайно. Кронос пожелал майка му да пророкува и да каже какво го очаква. Гея му дала жесток отговор: - Каквото причини на нас, това ще сполети и теб. Твоето собствено дете ще те погуби. Уплашил се Кронос и от тогава станал недоверчив и зъл. Той решил да убива всяко дете, което му се раждало, но децата му били безсмъртни. За да се отърве от тях Кронос намерил само един начин – да ги гълта. Така глътнал поред Хестия, Деметра, Хера, Плутон и Посейдон. Когато се родил Зевс, майка му го съжалила. Увила един камък, дала го на Кронос да го глътне, а Зевс скрила в една пещера на остров Крит, в планината Дикта.

Там го пазели куретите – въоръжени великани и когато пеленачето плачело, те удряли с мечовете си по щитовете, за да заглушат гласа му, за да не го чуе Кронос. Нимфите го отгледали и дълго време се грижели за него, докато порасне и закрепне. Когато възмъжал, Зевс се възкачил на Олимп победил баща си и го прогонил. Взел му трона, принудил го да върне отново на бял свят братята и сестрите му, а камъкът, който Кронос погълнал вместо Зевс паднал в Делфи и бил почитан като свещен. Кронос не се примирил с това положение, събрал своите братя титаните и великаните и нападнал Олимп. Зевс за малко щял да бъде победен, но циклопите изковали мълнията и с нея той успял да разбие враговете си и да ги затвори в Тартар. На всичките си братя и сестри той дал по едно царство.

На Посейдон дал морето, на Хадес подземното царство и душите, на Деметра плодородната земя, а на Хестия дома и семейството. За себе си задържал небето, оженил се за Хера и оттогава на Олимп зацарувало относително спокойствие. Един ден Хера родила дете, лишено от чар, хилаво и грозно. Тя се ядосала и гневно блъснала пеленачето. То падало цял ден, докато стигнало морето и потънало в дълбоката вода. Там го намерила Тетида, дъщерята на морския мъдрец Нерей и го отгледала тайно в дълбините на океана. Когато пораснал синът на Хера се завърнал на Олимп и другите богове го приели като равен. Макар, че бил грозен и куц той имал изключителна дарба да обработва медта, златото и среброто и в своята работилница изработвал най – редки и изящни украшения, оръжия, статуи и сечива.

Това бил Хефест, ненадминатият майстор, богът на огъня. Всички други богове били прекрасни, дори Хадес с черните си коси и гъстите си вежди, които покривали наполовина злите му очи, дори Арес, богът на войната, който винаги се карал с другите богове. Най – прелестна и най – очарователна от всички била Афродита – богинята на любовта и красотата. Най – мъдрата била Атина. Тя показала на жените да предат и да тъкат, подарила на мъжете ралото и ги научила да обработват земята, подпомагала и обичала всеки занаят, както и всичко красиво в света. Баща и Зевс много се гордеел с нея, толкова била тя разсъдлива и разумна. Друго негово дете бил Хермес, чиято майка била Мая, дъщерята на Атлант.

Хермес бил вестителя на боговете и имал крила на сандалите си, за да разнася по – бързо заръките им. Закрилял търговията, в ръката си държал жезъл с две увити около него змии. Наричали го и душепридружител, понеже вземал душите на хората, когато умрат и ги водел в подземното царство. Древните хора изобразявали на своите надгробни плочи главата на Хермес или малък образ, който да го символизира. Зевс имал и деца от простосмъртна майка, това били близнаците Аполон и Артемида. Майка им се казвала Латона. На Аполон Зевс дал слънцето, а на Артемида – Луната.

И докато брат и водел бляскавата си колесница и позлатявал с лъчите си цялата земя, Артемида бродела по любимите си планини, гонела зверовете и играела с приятелките си. Привечер тя се качвала на сребърната си колесница и докато Аполон ходел на лов или свирел на лирата си, тя минавала мълчалива по безкрайното небе. Друга богиня на нощта, която често смесвали с Артемида, била Хеката, триликата. Наричали я така, защото Зевс и бил дал сила да властва над небето, над земята и над морето; представяли я винаги в три образа. Имало и много други богове.

Двете музи, дъщери на Зевс и на Мнемозина – богинята на паметта, на спомените. Двете музи покровителствали науката и изкуството. Трите грации, които пръскали около себе си красота и радост. Трите орисници, дъщери на Темида, богинята на справедливостта. Наядите, русалки в реките, дриадите по дърветата, океанидите в морето, ореадите в планините и много други, които оживявали и разкрасявали цялата природа. Най – главните богове обаче били дванадесетте на Олимп: Зевс, Хера, Деметра, Хестия, Плутон, Посейдон, Хермес, Аполон, Артемида, Атина, Хефест и Афродита.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: