Един ден когато Зевс гледал земята, сторило му се, че хората не му принасят в жертва достатъчно животни, нито строят достатъчно красиви храмове, за да поставят вътре статуите му. Решил, че хората стават все по – силни и по – дръзки и го обхванал страх за Олимп и за царството му. Събрал Зевс четирите ветрове в Олимп, затворил Зефир – западния вятър, Борей – северния вятър и Евър – източния вятър и пуснал само дъждоносния Нот – южния вятър. После събрал облаците и скрил Слънцето. Избухнала страшна буря. Нот закрачил с вой по небето, с глава, обвита в мъгла. Простирал ръце и изстисквал облаците, дъждът руквал безмилостно. Много дни валял дъжда и все нови облаци се натрупвали и все по – силно духал Нот.
Единствената светлина в този потоп била мълнията, която разгневеният Зевс мятал от Олимп. Морето започнало да кипи и да се надига. Вълните станали планини, разпенени се разделили по земята и я удавили заедно с нейните обитатели. Само един човек успял да се спаси от разрушението Прометей. Той предвидил бедата, която се приближавала и кръв капела от сърцето му при мисълта, че може да се удави неговия син Девкалион, когото той още като малък оженил за Пира, дъщерята на Епиметей и Пандора. Още с първите гръмотевици Прометей построил заедно с Девкалион един здрав кораб и заповядал на сина си и неговата жена да се скрият вътре. Девет дена и девет нощи се скитали двамата по морето и в тъмнината, без да знаят къде отиват. Чували само дъжда и бученето на морето, което бушувало без пир.
Най – после, когато и планините и горите потънали, когато всичко се превърнало в безкрайно море, Зевс се успокоил и се усмихнал. Веднага водите се отдръпнали, върнали се спокойни по местата си и земята се появила по – красива и по – свежа от преди. Тогава Зевс повикал Зефир да разгони облаците и пак грейнало слънце, топлината и светлината се разляла по земята. Корабът заседнал на върха на една планина във Фокида, на Парнас. Девкалион и Пира стъпили отново на земята. Когато слезли от планината намерили селищата разрушени и се оказало, че са съвсем сами. Тогава решили да отидат при оракула в Делфи, за да попитат по какъв начин биха могли да населят пак земята. Отговорът на оракула бил много неясен:
- С покрито лице, със затворени очи хвърляйте зад гърба си костите на голямата майка! Много смутени и озадачени се върнали те в своята колиба. Голямата майка, досетили се те – била Земята, майка на цялата природа. Но нейните кости? Седнали под един бор и мълчаливо се мъчели да разгадаят пророчеството. Пира слушала ветреца ,който духал в листата и гледала пред себе си обширното поле, където някога се простирал голям град. Сега там царувала такава тишина, че Пира едвам се осмелявала да диша. Стрували и се, че едничкото живо нещо наоколо са вятъра и слънцето, огряло белите камъни на равнината.
- Я виж казала тя тихо на мъжа си – как блестят камъните. Приличат ми…. Напомнят ми за нещо. - Нещо, което съм виждала някога преди потопа…. Спомням си, баща ми казваше, че някога тук е станала голяма битка и убитите били толкова много, че не могли да ги погребат и цялото поле се изпълнило с кости…. Изведнъж тя извикала
- Девкалионе, аз знам : това са камъните и скалите, които я крепят; чуваш ли това са камъните. Отгатнах пророчеството – костите на земята , това са камъните. Девкалион разбрал
- Бързо! – казал той на Пира. – покрий си главата с булото, като мене. Вземи един камък и аз ще взема…. - Затвори очи. И те започнали да хвърлят зад гърба си костите на голямата майка. Щом докоснели земята, камъните на Девкалион ставали мъже, а тези на Пира – жени. В останалата част на земята Прометей заселил човеци, които създал от пръст и вода.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар