Деметра била богиня на земята, тя разпръсквала цветята, посевите и тревите по света, помагала на хората да обработват земята и да събират плодовете и. Тя имала една дъщеря, която обичала и пазела, като скъпоценен бисер. Най – голямото и щастие било да слуша веселия и смях. Светът и се струвал празен и неприветлив, когато дъщеря и била далеч от нея. Един пролетен ден Персефона излязла с приятелките си навън. Те започнали да пеят и да танцуват. Гласът на Персефона бил прекрасен и се разнасял по цялата околност. Поел го въздухът, поела го земята и той достигнал долу до подземното царство. Чул го мрачния Хадес в тъмните си владения. Сърцето му се изпълнило с радост и в същото време се почувствал много самотен. Изкачил се на земята, за да види кой пее. Когато видял Персефона тя му се сторила толкова хубава, че той я помислил за богиня.
Но след малко я познал и пожелал да я вземе при себе си. Досетил се, че доброволно тя никога не ще го последва в Тартар. И замислен навел глава, търсейки друг начин да я завоюва. След малко девойките се разпръснали да берат цветя. Тогава Хадес поставил на пътя на Персефона един златен нарцис. Нарцисът бил неговото цвете – цветето на Тартар и на смъртта. Девойката го видяла и се навела да го откъсне. Но едвам прекършила стръка земята се разтърсила, разтворила се със силен гръм и от бездната излязъл Хадес в черната си колесница. С едната си ръка задържал буйните коне, а с другата грабнал Персефона. Девойката надала вик и понечила да се отскубне, но Хадес я държал здраво и конете я отнесли далеч от нейните другарки.
Разгневена тя се обърнала да види, кой се е осмелил да я докосне, но когато съзряла блестящите очи на Хадес и почувствала силата му, разбрала, че това е бог, по – висш от нея. Изведнъж разпенените коне се изправили пред една скала. Но щом богът я ударил с копието си, тя широко се разтворила, колесницата се втурнала вътре и изчезнала от горния свят. Няколко цветя само се изплъзнали от ръцете на Персефона и останали вън, в подножието на скалата. Деметра чула вика на дъщеря си и обезпокоена, побързала да и се притече на помощ. Но не я открила никъде. Със свито сърце тя взела една запалена свещ, увила се в черен воал и поела през планините, за да търси детето си. най – после пристигнала до една висока пещера в една планина, а около пещерата имало гъста мъгла.
Уморена , Деметра седнала на един камък и подпряла главата си с ръце. - Хекато, царице на нощта – казала тя. Не видя ли дъщеря ми? Не чу ли гласа и? Дни и месеци я търся! Хекато, помогни ми! Хеката излязла от пещерата и казала:
- Не съм виждала Персефона и не зная какво е станало с нея. Но един ден чух силен тропот и земята започна да се тресе и в тътена долових толкова отчаян плач, че сърцето ме заболя. Но шумът премина и гласът замлъкна. Върви при онези дървета – там видях да минава нещо черно. Станала Деметра и тръгнала по пътя, който и посочила Хеката. Стигнала до една скала и вдигнала свещта, за да огледа по – добре наоколо. В подножието на скалата видяла няколко увехнали цветя. Тя ги събрала и изпълнена с надежда се обърнала към Слънцето. - Хелиос, видя ли Персефона да минава от тук?
- Видях Хадес да минава с черната си колесница и при себе си държеше Персефона. Като чула това Деметра лицето и потъмняло и тя мълчаливо се изкачила на Олимп.
- Татко Зевсе, - казала тя, - ти знаеше, че ще отвлекат дъщеря ми. Как позволи да стане това? Зевс не отговорил, а само свел поглед към онеправданата си дъщеря, наистина с негово разрешение Хадес бил отвлякъл дъщеря и. Тогава Деметра се обърнала и с тежки стъпки слязла на земята. Простряла ръка, угасила свещта и веднага се изсушили полетата, повехнали цветята, окапали плодовете. Уплашили си хората и я умолявали да смири своя гняв. Но тя им казала:
- Доведете първо детето ми от Ада. След това започнали да умират животните, настанал глад, дошли болести. Зевс се уплашил да не загуби жертвоприношенията, които хората му правели. Изпратил Еос, богинята на зората да помоли Деметра да върне щастието на земята. Но тя не се обърнала дори да я погледне. Зевс изпратил Грациите, Музите и много други, но напразно. Най – после Хермес застанал пред разгневената богиня. Мрачната Деметра му казала: - Доведи дъщеря ми и аз ще върна богатствата на земята. Хвръкнал Хермес към входа на ада и извикал: - Хадес, Зевс ти заповядва – върни Персефона, иначе горния свят ще се разруши. Богът на подземното царство не се осмелил да не послуша брат си и след малко Персефона излязла навън.
Деметра я взела в прегръдките си, обсипала я с целувки, а край тях почнала да се зеленее земята и да се разлистват дърветата. - ах да знаеш какво видях там долу! – казала Персефона, като оглеждала земята наоколо. Там цари дълбок мрак и никой никога не се сме, всички мълчат. Още пазя нара, който ми даде Хадес… Деметра я прекъснала.
- Какво каза? – нар ли? И ти го изяде? - Даде ми го като си тръгвах и ме помоли да го изям за негово здраве, но нарът беше толкова сух, че изядох само половината. Като чула това Деметра започнала да плаче. - Това е плода на брака и заради половината нар, който си изяла, ти ще прекарваш половината от всяка година в подземния свят. Така и станало. Шест месеца оставала Персефона при Хадес. Тогава увяхвало всичко на земята, слънцето се скривало, духал студен вятър, сняг покривал земята и Деметра сама със скръбта си се затваряла в мълчание. Когато напролет Персефона излизала на земята, цветята се събуждали под леките и стъпки. Докато тя била при майка си, земята била накичена невяста, птичките пеели и дърветата пръскали отгоре и своите цветове.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар