Когато след големия потоп водите се оттеглили от земята, на сушата останал един дракон с уста като голяма пещера и отровни зъби като на змия. Той всявал страх и ужас около себе си. С огнения си дъх изгарял дървета, посеви и където минел оставял след себе си пепелища, пустош и смърт. В отчаянието си хората прибягнали до Аполон и с жертвоприношения и молитви се обърнали към него да ги спаси от това зло. Аполон ги чул, слязъл от Олимп със своя лък, прицелил се внимателно и златната стрела се забила дълбоко в сърцето на дракона. Засмял се Аполон и подритнал с крак трупа. Макар и мъртво това чудовище всявало ужас. Кой друг освен Аполон, би се осмелил да се доближи до него. Отхвърлил той гордо глава и се огледал наоколо.
В сянката на едно дърво видял заспало крилато детенце, което държало малък лък и колчан, пълен с разноцветни стрели. Аполон се приближил внимателно и закачлива усмивка заиграла по устните му. Детето било Ерос, син на Афродита и Арес. Макар и толкова малък, той лесно се сърдел и тогава ставал опасен. Полека и много внимателно Аполон издърпал малкия колчан със стрелите, който висял на рамото на Ерос, но преди да успее да вземе и лъка, малкия бог се събудил и се изправил. Когато видял стрелите си в ръцете на Аполон, очите му светнали и хубавото му лице почервеняло от гняв.
- Дай ми стрелите! - казал той рязко. Но Аполон се изсмял и започнал да му се подиграва.
- Защо са ти стрели? Дай ги на мен аз убивам дракони и чудовища. Ти откъде ще намериш сила, за да ги използваш? Наистина стрелите са малки като играчки, но все пак за теб те са големи. Дълбоко засегнат, Ерос се нахвърлил върху него, за да изтръгне колчана, но Аполон прострял ръка и го възпрял.
- На малките деца не подхожда да имат такива играчки – продължил той престорено сериозно. – Защото те понякога се сърдят и могат да се наранят. Извън себе си от гняв, Ерос го нападнал с вдигнати юмруци.
- Да не ме убиеш? Казал подигравателно Аполон. На вземи си стрелите страшни Еросе. И като хвърлил колчана, силно се изсмял и се шмугнал в една горичка. Ерос прибрал стрелите, но веждите му останали навъсени. Неговите стрели имали чудно свойство. Когато Ерос стрелял с една от златните стрели, улученият не чувствал никаква болка, но обиквал толкова силно първия човек, когото виждал, че не можел да го забрави никога. Ако обаче стрелата била оловна, тогава улученият бил обземан от страх и силна омраза към този, когото срещал пръв. Хвръкнал Ерос след Аполон и го улучил с една златна стрела право в сърцето.
После се огледал наоколо и видял нимфата Дафна, която спяла под едно дърво. Нея той прострелял с оловна стрела и доволен от отмъщението си, разтворил крилца и хвръкнал надалеч. Дафна се събудила неспокойна. Страх свивал сърцето и. Отместила клоните и видяла Аполон , който поправял лъка си. Той и се сторил страшен и уплашена тя пуснала клонките, за да я прикрият. Но Аполон успял да я види. Сърцето му се изпълнило с любов към хубавата девойка.
- Стой самодиво! – викнал той. – Защо бягаш? Аз съм Аполон. Но Дафна обезумяла от страх тичала безспир, все по – бързо и по – бързо.
- Дафне, чуй ме аз ще те направя моя царица! Ще живееш на Олимп и ще надминеш Афродита със своята хубост. Ще те направя богиня велика като Хера. Гласът му я плашел още повече. Тя тичала и тичала, а дрехите и се късали от трънките и косите и се заплитали в клоните. Така стигнала до една река. Баща и бил богът на водата.
- Татко, спаси ме! Извикала тя. Внезапно почувствала, че краката и пущат корени в земята, нещо твърдо постепенно я обгръщало, ръцете и ставали клони и когато Аполон пристигнал до реката, видял не Дафна, а едно хубаво дръвче с тъмнозелени листа. Опечален отрязал едно клонче, направил от него венец и го отнесъл със себе си.
- Винаги ще те нося – казал той. – И едно клонче от твоето дърво ще струва повече от всичкото злато на света. Оттогава Аполон винаги носел лавровия венец и станало обичай победителите и прославените хора да бъдат увенчавани с лаврово клонче като най – голямо отличие.
Коментари (2)
1. Написано от Kamino, on 23-06-2008 13:42 Хубаво име :). Спри да му бягаш де :)
2. Написано от дафни, on 23-06-2008 09:48 радвам се че това ми е името, макар че все бягам от аполон :)
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.