Зевс слизал от време на време на земята и макар да не обичал човеците, понякога го обземала голяма любов към някоя царска дъщеря или простосмъртна девойка и тогава той и се представял в образ на човек или на животно. Но любовта на Зевс не винаги носела щастие на девойката, защото ако Хера узнаела това, често си отмъщавала по най – жесток начин. Веднъж Зевс обикнал Йо, дъщерята на Арголийския цар, Хера се ядосала и я превърнала в крава и за да не избяга, заповядала на верния си Аргус – великан със сто очи да я пази. Напразно се мъчел Зевс да освободи Йо било със сила, било с хитрост. Аргус я пазел ден и нощ. Зевс тъгувал по царската дъщеря и решил да повика хитроумния Хермес и да го помоли за помощ.
- Искам да освободиш Йо. Казал Зевс. - Добре ще го сторя, а Хера нека се сърди. Тя и без това не ме обича много. Направил си Хермес една свирка, приел човешки образ и слязъл в гората до ливадата, където пасяла Йо. Седнал и почнал да свири. Аргус чул свирката и веднага отворил широко очи.
- Хей човече! – казал той. – Няма ли да дойдеш по – близо, за да те чувам по - добре Хермес не се помръднал. - Хей! Не чуваш ли? – повторно извикал Аргус.
– Аз не мога да се помръдна от тук, защото пазя една крава и ако тя избяга, ще ми отрежат главата. - Виж го ти! – казал Хермес.
– И искаш заради теб да си разваля спокойствието ли? И отново започнал да свири. Аргус погледнал Йо, която спокойна пасяла и викнал колебливо:
- Слушай! Ако дойда на половината път, ще се приближиш ли дотам, където свършва гората? Хермес не благоволил да отговори. Но свирката привличала Аргус толкова силно, че той накрая не издържал.
- Добре, идвам! – казал той. И с тежки стъпки прекосил ливадата и влязъл в гората. Очите на бога светнали. Аргус седнал до него. Хермес продължил да надува свирката си. Най – напред засвирил весели песни, живи и игриви, полека – лека обаче забавял ритъма, изравнявал мелодията и смекчавал тона, като за приспиване. Очите на Аргус почнали да примигват. Странно вцепенение се разливало по тялото му. Той затворил очи, главата му клюмнала и заспал дълбоко. Свалил Хермес свирката от устата си и погледнал заспалия великан. После много спокойно му отрязал главата. Подсвирквайки си Хермес се качил на Олимп
- Йо е свободна! – казал той. Зарадван, Зевс скочил от трона си и бързо се отправил към ливадата, където пасяла Йо, но не намерил никого. Като разбрала Хера, че са убили Аргус, изпратила един отровен стършел да ужили Йо. Тя поледяла от болка, започнала да тича. Преминала гъсти гори и планини, гонена от стършела, докато накрая уморена паднала на брега на река Нил, готова да издъхне. Тогава Хера съжалила Йо и я превърнала пак в човек. Поставила я на египетския трон и когато по – късно Йо умряла, поданиците и я направили богиня, преименували я в Изида и я боготворили дълги години. Хера взела стоте очи на Аргус и ги разпръснала по опашката на своята птица – пауна, където те блестят и до днес.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар