Разпространение. Край пътища и буренливи места, в ливади и речни долини, а също като плевел из окопните култири.
Описание. Многогодишно тревисто радтение с разклонено и високо до 100 см. четириръбесто стъбло. Цветовете са розови или светлолилави, събрани на върха на стъброто и по върховете на неговите разклонения в класовидни съцветия.
Използваема част. Стръковете брани по време на цъвтежа – юни, август. Сушат се на сянка. Изсушената билка е със зелен цвят, без миризма и горчев вкус. Запазва се в сенчесто, проветриво и сухо помещение.
Химичен състав. Гликозидите вербеналин и вербенин, малко етерично масло, един алколоид, горчиво вещество, слуз, танини, инвертин, емулсин и др.
Лечебно действи и прирожение. Върбинката е често употребявана билка при много заболявания. Тя притежава нервоуспокоително, общоукрепващо и противотемпературно действие. Прилого се при простуда, отпадналост, умора /нервна и физическа/, при застой на течности в организма, възпаление на черния дроб, далака и др. Препоръчва се още при главоболие, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, малокръвие, магарешка кашлица, малария и др. Стръковете сварени в оцет се препоръчват за налагане при плеврит, а сварени във вода – за бани при обриви и лишеи, за компреси при възпалени очи, за гаггара при лош дъх в устата.
Начин на употреба. Две супени лъжици стръкове се варят 5 мин. В 0.5 л вода. След като отварата изстине се прецежда и се пие по 1 винена чаша преди ядене 4 пъти дневно.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.