Разпространение. Родината на градинския чай е Средиземноморието. У нас се отглежда ограничено из градините в южните части на страната и по Черноморието, където на някои места подивява.
Описание. Многогодишно полухрастовидно растение с четириръбесто, разклонено, окосмено стъбло, високо до 1 м. Листата са срещуположни, долните с дръжки, връхните приседнали, закръглено плитко назъбени. Младите листа са сребристобели, главно от долната страна, поради изобилието на власинки по тях. Цветовете са синьовиолетови и едри, събрани на върха на стъблото по 6 – 10 в лъжливи прешлени и образуващи рехави класовидни съцветия. Цъфти през юни – август. Цялото растение има приятна миризма.
Използваема част. Листата, които се берат малко преди цъфтежа – май и след цъфтежа през септември. Сушат се на сянка. Когато растението се използва за получаване на етерично масло, берат се целите цъвтящи стръкове през юни – август. Изсушените листа отгоре са белезникави, отдолу – почти сиви до сивозелени, с приятна миризма и горчив вкус. Опаковат се в бали. Запазват се в сухи и проветриви помещения.
Химичен състав. Етерично масло. В листата се съдържат още алколоиди, дъбилни вещества, органични киселини, уваол, парадифенил, горчиво вещество, аспарагин, глутамин, гликозиди, сапонини, витамин С, провитамин А, фитонциди и др.
Лечебно действие и приложение. Градинския чай е много добро средство за регулиране секреторните функции на организма. Проявява дезинфекционно и противовъзпалително действие, успокоява дейността на червата. Прилага се при заболявания на дихателните органи – възпаление на глътката /ларингити/, ангина, кашлица, при диария и болести на жлъчните пътища и черния дроб.
Препоръчва се още при язва и болки в стомаха и червата, при газове, кожни обриви, шарка, при кръвохрачене и повръщане на кръв, при туберкулоза, хемороиди, виене на свят, пясък и камъни в бъбреците и пикочния мехур, при бяло течение, екземи и др. Външно за гаргара при възпалени сливици и зъбобол. Прилага се също в пивоварната, рибната и парфюмерийната промишленост. Начин на употреба. 1 супена лъжица от билката се залива с 400 мл вряла вода и се оставя да кисне 1 час. Пие се по една винена чаша преди ядене 3 пъти дневно.
Употребяват се и други видове растения от рода на градинския чай. Такива се бялата какула, чиито пресни листа служат за налагане при гнойни рани, циреи и рани от порязване. Жълтата какула, чиито изсушени листа служат за пушене против задух. Бъзовлекът употребяван главно при стомашни и чревни болки, против кашлица и др. Мечата пета – листата се употребяват за налагане при рани и циреи и за пиене като запарка при гуша. Бабичето използва се против диария, болки в корема. Външно за лапи против рани и циреи.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар