Автор: Кимон Ганев 

Тревожността е неприятно чувство на безпокойство, неспокойно очакване, опасение, преживяване за надвиснала заплаха. Различни са сигналите, които ни казват, че сме тревожни. Ето някои от типичните прояви:

Психологични: Очакване, свързано с опасения; погледът към настоящите събития и бъдещето е ограничен от безпокойства; езикът, който човек използва, е езика на страха; налице е повишена “бдителност”; човек постоянно е нащрек; има усещане за нервност и вътрешно напрежение.

Телесни: Мускулно напрежение(“тялото ми е стегнато”, “не мога да се отпусна”); симптоми като сърцебиене, задух, изпотяване, треперене на крайници или тяло, стомашен дискомфорт; затруднения в уринирането или чести позиви, сухота в устата.

Поведенчески: Безплодно суетене; изразена психомоторна затормозеност; бурни реакции на стимули; променливо поведение. Понякога телесните прояви на тревожността са единствените, които човек “забелязва”. Например, вниманието може изцяло да е насочено към усещанията от сърдечната област или към болки, подуване и свиване в корема. В тези случаи може да се говори за маски на тревожността – кардиологична, гастро-интестинална. Тревожността е универсално явление. Тя е сигнал за опасност и ни поставя в готовност за борба или отстъпление. Тази древна еволюционна функция на тревожността търпи сериозна промяна при човека в сравнение с другите биологични видове.

За разлика от останалите живи същества, човек е по-малко подвластен на изискванията на средата; той има повече свобода на изборите, които прави и по-малко следва предварително зададени поведенчески модели. Това разкрива много повече възможности не само за адаптиране към заобикалящото ни, но и за адаптиране на заобикалящото ни към нашите нужди. По-голямата степен на свобода на човека, обаче, носи и много повече несигурност и съмнения в преценката му за заобикалящия го свят и за решенията, които взима. Ето защо, тревожността при човека се насочва към други области. Тя все по-често ни предупреждава не за външни опасности, а за вътрешни заплахи – съмнения и несигурност, произтичащи от нашите колебания, опасения, представи за себе си, вътрешни противоречия и конфликти.

Симптомите на тревожността са познати на всеки – това са страхове, мисли, представи, телесни усещания, които съпътстват човек в ежедневието. Наличието на тревожност не означава непременно, че имаме психично разстройство. Напротив, тревожността мобилизира ресурсите ни за справяне в различни ситуации: подготвя ни за посрещане на трудности и премеждия, стои в основата на всички наши творчески актове. Използваме я като ориентир за вътрешното ни състояние и сигнал за развоя на връзките ни с другите хора. Т.е. в непатологичните си варианти тревожността изпълнява важна адаптивна функция.

Адаптивната (нормална) тревожност се отличава с това, че:

* човек я понася сравнително леко;

* тя няма сериозно присъствие в ежедневието му;

* интензивността й може да бъде контролирана;

* малко са телесните признаци на тревожността.

Патологичната тревожност

Не винаги е лесно да се постави границата, отвъд която тревожността става симптом. Няколко характеристики на патологичната тревожност ни помагат да се ориентираме за тази граница между нормално и абнормно.

Патологичната тревожност е:

* Анахронична – корени се в преживявания, които са свързани много повече с миналото, отколкото с настоящето;

* Фантазна – предизвикана е не от реалната ситуация, а от фантазни представи, породени от несъзнавани вътрешни конфликти;

* Стереотипна и повтаряща се.

Патологичната тревожност води до болезнени преживявания, затруднява социалното функциониране, блокира възможностите ни за адаптация към изискванията на средата. Появата на разстройство с тревожност ни казва: Трябва да се направи нещо! Не го искам това безпокойство! Разбира се, добре е прекомерната ни тревожност да бъде премахната. Преди да бързаме да се оттървем от тревожността си, обаче, можем да отделим и малко внимание на въпроса какво ни казва тя със своята поява. За какво ни предупреждава? Кое тъмно поле от нашето живеене тя осветлява? Нерядко отговорите на тези въпроси са неизбежна част от пътя към освобождаването от прекомерната тревожност. Терапия при тревожните разстройства

На практика три са основните подхода при терапията на тревожните разстройства:

1. Първият подход е разглеждането на тревожността като болест, която е надмогнала над отслабените защитни сили на организма. В този случай лечението е насочено към овладяване и премахване на мъчителните усещания и преживявания (симптомите). Очаква се, че подпомогнати по този начин, собствените оздравителни сили ще възстановят предишното състояние на добро здраве. В този случай акцентът на терапевтичните интервенции ще бъде върху медикаментите, които намаляват и блокират тревожността. Предполага се, че с редуцирането на интензивността на симптомите организмът ще може да възстанови предишното си статукво и ще продължи да работи безпроблемно.

2. Вторият подход обръща повече внимание на самите тревожни симптоми. Той разглежда тези симптоми като погрешен начин за реагиране спрямо различни стресогенни обстоятелства. Тук акцентът е върху “лошо заучения урок” – симптомите показват, че индивидът е усвоил трайни модели за справяне, които всъщност пречат на доброто му адаптиране към средата. Терапията е насочена към коригиране на тези погрешни поведенчески схеми. Очакваният резултат е чрез по-добър контрол над начините на реагиране човек да престане да развива тревожност от патологичен порядък.

3. Третият подход разглежда тревожните симптоми като израз на вътрешни противоречия и на трудно поносими преживявания. В него акцентът е върху това, което стои под симптомите: опасения, свързани със собствената реализация или с изграждането на интимни връзки; страх от изоставяне; травматични преживявания, чийто белег се явява тревожността; несъзнавани чувства (гняв, вина); тежки и неприемливи представи за себе си (изтласкани в несъзнаваното ни). При този подход тревожността служи по-скоро като входна врата за постигане на разбиране на вътрешните ни противоречия (несъзнаваните ни психични конфликти). Тези подходи неслучайно са подредени в този ред. Той отговаря на нарастващото въвличане на цялостното ни Аз в стремежа да се справим с тревожността си.

Първият подход на практика се ограничава с разглеждането на тревожното разстройство като аналог на навяхване на крака. Можем да очакваме, че ако тревожните симптоми са израз на преходна трудност в живеенето ни, то медикаментозното лечение и няколко консултации ще бъдат достатъчни да се измъкнем от затруднението, в което се намираме. Обаче, ако факторите, които обуславят тревожността ни, са по-неразривно свързани с основни въпроси, пред които сме изправени и на които не сме намерили достатъчно добри отговори, то едва ли този модел на простото телесно заболяване ще бъде много ползотворен в овладяване на тревожните ни симптоми.

Вторият подход се реализира от когнитивната или когнитивно-поведенческата терапия. При нея с помощта на терапевта човек се научава да разпознава неефективните си отговори спрямо предизвикателствата на средата. Такива неефективни отговори са: погрешни убеждения относно собствената мотивация и тази на другите; очаквания, които са неоправдани или прекомерни; затруднения в намирането на алтернативи в собствените мисли и поведение. Когнитивната терапия цели да коригира тези маладаптивни (т.е. затрудняващи адаптацията) поведенчески стратегии. Индивидът с тревожност активно е въвлечен в процеса на откриването и утвърждаването на алтернативни начини да реагира спрямо обстоятелствата на обкръжението и спрямо собствените нагласи.

Третият подход твърди, че тревожното разстройство не е случайно. Напротив – то е израз на начина, по който се справяме със своите колебания, желания и страхове. Анализът на възникването и “използването” на прекомерната ни тревожност позволява да постигнем по-добро разбиране на дълбоките мотиви на нашите реакции. Това разбиране е промяната, която ни дава малко повече власт над преживяванията ни и спомага за намаляването или изчезването на симптомите. Този път на промяна се постига чрез психоаналитично ориентираната терапия.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: