През 20 век ситуацията на жените постепенно се подобрява чрез конституционни промени на национално ниво, както и чрез международни декларации и документи. В много страни бяха премахнати формално-правовите ограничения. В следствие на това се подобриха достъпа до образованието, здравната обезпеченост, заетостта и политическото участие. Въпреки това защитата на правата на жените в никакъв случай не е гарантирана, и то в глобален мащаб и независимо от контекста на съответната култура. Случаите на накърняване на правата на жените са продукт на насилие. Ежедневно от най-важното човешко право - правото на живот и телесна неприкосновеност - се лишават многобройни жени в целия свят. Те се подлагат на насилие навсякъде - в семейството, в обществото, както и от страна на държавата.
Какво е насилието спрямо жени?
Особеността на тази форма на насилие се състои в това, че не е насочена само срещу една отделна жена, а срещу всички жени като социална група. Насилието спрямо жени е всичко това, което пречи на жените да реализират способностите си и възможностите си за развитие поради принадлежността им към женския пол. То е често форма на незачитане на жената, което в известна степен се възприема от обществото като нещо естествено, мъжете не гледат сериозно на това, а жените често отвръщат на всичко това с приемането на необходимото зло, произхождащо от женската им природа, или го приемат като биологично установена форма на отношението между мъжа и жената.
Съществува разлика между персонално и структурно насилие: Под персонално насилие се разбира директното телесно нападение срещу жената, като например изнасилването на жени и момичета, телесната злоупотреба или убийствата на жени. Персоналното насилие в повечето случаи е в директна връзка с женското тяло, репродуктивната функция на жената и нейната сексуалност. Структурното насилие се изразява в идеологията на малоценността, в незачитането на статуса на жената, като често в много обществени сфери то е свързано с претенциите за превъзходство на мъжа.
Правителствата реагират спрямо специфичното за половете насилие не със същите наказателни мерки, както при други наказуеми деяния. Насилието спрямо жени дълго време не беше възприемано като нарушение на човешкото право, а като "вътрешна" работа на отделните държави и често беше интерпретирано на ниво отделни държави като "частно" дело на жертвата и извършителя. Това се корени в разграничаването между двете сфери "обществена" и "частна", което съществува както в традиционно патриархалните, така и в западно-буржоазните общества.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар