Когато осъзнаете, че вие сте всички тези процеси и произволни и непроизволни, ще се откажете и от онова вечно, но безплодно занимание – да се притеснявате за всичко, което става и за това постоянно да контролирате и контролирате себе си и вашия свят. Колкото и парадоксално да звучи, това осъзнаване води след себе си и едно по – осезателно усещане за свобода. Всъщност прословутото его може да упражнява съзнателен контрол най – много върху две три неща едновременно. А в същото време машия цялостен организъм, при това без никаква помощ от егото, координира буквално милиони процеси, като се започне от многобройните етапи на храносмилането и се стигне до сложния лабиринт на нервната система и обработката на концептуалната информация. А това изисква мъдрост – нещо безкрайно по – голямо в сравнение с онези плитки номера, с които толкова се гордее егото.
Да се завърнеш в кентавъра и да пребиваваш там, означава да придобиеш по – стабилна основа за своето съществование, както и да получиш достъп до едно по – голямо хранилище на естествена мъдрост и свобода. Повечето от нашите ежедневни проблеми и безпокойства произтичат от опитите ни да манипулираме и контролираме процеси, с които организмът би се справил отлично, ако не му се месеше егото. А то има и порочния навик да си внушава, че е щастливо, че се наслаждава на живота и т.н. Тоест ние усещаме, че удоволствието е нещо, което по принцип липсва в сегашната ни ситуация и затова решаваме, че трябва да си го измислим, като се обградим с разни играчки и технически приспособления, което пък на свой ред подхранва илюзията, че щастието може да бъде извлечено от външния свят.
Тъкмо тази илюзия е причина да издигаме прегради пред удоволствието и в крайна сметка се оказва, че се стремим към онова, което всъщност ни лишава от него. Да се завърнеш в кентавъра ще рече да осъзнаеш, че менталното и психичното вече циркулират в рамките на цялостния психосоматичен организъм. „Енергията е вечна наслада що иде от тялото”, казва Блейк. Тя извира отвътре и се дава безвъзмездно именно в този сегашен миг. Докато егото все гони някакви срокове, устремено към бъдещи печалби и скърбящо за минали загуби, кентавърът живее винаги в живото настояще, което не се вкопчва във вчерашния ден, но не се и втурва към утрешния и се реализира в рамките на този миг.
На его нивото сте постигнали адекватно и здраво его, а след това? Когато историята се обезмисли в чисто духовен план, когато материалните цели във външния свят изгубят своята привлекателност, когато те споходи мисълта, че те очаква единствено смъртта, тогава какво ти остава? Да откриеш кентавричния или фундаменталния смисъл на живота означава да откриеш, че самите жизнени процеси пораждат радост. Този смисъл се разкрива не във външните действия или притежания, а във вътрешния поток на собственото ти съществувание и в освобождаването и свързването на този поток със света, приятелите, човечеството като цяло и накрая самата безгранична вселена.
Да откриеш истинския смисъл на живота означава да приемеш и смъртта като част от него, да приемеш тленността на всичко съществуващо и с всяко издишване да предаваш цялото си тялосъзнание на пустотата. Да жадуваш смъртта с всяко квое издишване означава, че с всяко вдишване се прераждащ и обновяваш. От друга страна, бягството от смъртта и тлението е бягство от живота, тъй като двете са едно и също нещо. А сега да обобщим. Нивото на кентавъра е сфера на 1. себеактуализацията. 2. смисъла. 3. екзистенциалните въпроси свързани с живота и смъртта. Разрешаването на тези проблеми изисква едно пълно и цялостно тялосъзнателно осъзнаване – да се освободи руслото на естествения усет /сати/, за да протече из цялото психосоматично същество.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
пък и от другаде
Бъди първия оставил коментар