В западно-европейската култура е залегнала връзката между символи и идеи, които се подхранват от религиозни източници и от възникналата в антична Гърция философия. През периода, когато хората създават огромни системи от символи за обяснението на света (религия, наука, философия), жените са вече така силно ощетени, че вече не могат да участват активно в този напредък. Тук трябва да се търси една от причините, че именно в тези системи на обяснение се "зациментира" по-ниския статус на жените. Създават се две конструкции: "мъжката" и "женската". Мъжът и жената са различни по отношение на осъществяването на различни задачи, възможностите и способностите си. На този начин на обяснение на нещата стъпват и по-късните поколения, това разделение между половете се приема или за такова "по природа" или за проява на "божията воля".
Мястото на жената в античната философия
За почти всички антични философи социалната и правна неравнопоставеност е естествена, хората имат различни заложби и способности. Жената се разглежда като едно по-низше "по природа" създание. Примера на Аристотел: Граждани в неговите очи са само тези, които са освободени от домашните занимания, свързани с продукцията и репродукцията. На роби, чужденци, жени и деца не е разрешено участието в политическия живот, защото при тях липсват необходимите предпоставки. Те служат като помощници за да могат да се създадат необходимите условия за пълноценното съществуване на пълноправните граждани.
За Аристотел жената е несъвършено, уродливо същество, създадено чрез недостатъчно добро зачеване, нещо като несъвършен предварителен опит по пътя към мъжа. Според него тя не притежава нито разум, нито репродуктивни способности. И по отношение на двете неща на нея е отредена пасивна, допълваща роля: "Така, както понякога от осакатени произхождат отново осакатени, а понякога не-осакатени, така от една женска понякога произхожда също женска, но друг път не женска, а мъжка. Женската е като осакатен мъжки плод, а месечния цикъл е семе, но не чисто семе. Защото му липсва нещо, извора на живота...защото този извор се съдържа само в мъжкото семе."
Мястото на жената в монотеистичните религии
Развитието към монотеизма, към идеите за само един Бог, като цяло се оценява като напредък на човечеството в посока на абстрактното мислене. Този процес протича под знака на патриархата, така, че символите на християнските, еврейски и мюсюлмански религиозни представи отреждат на жената една второстепенна роля. Според библейската притча за сътворението, Бог е създал света, както и мъжа от своя дъх, а жената от неговото ребро. Силата на сътворението е духовна и се придава на мъжа. Друга важна в тази връзка история е представянето на прегрешението.
Ева изкушава Адам, водена от една змия, като му подава ябълка от дървото на познанието. По този начин злоупотребявайки с Божията милост тя предизвиква и причинява падението на човечеството. Това означава, че жената е по-грешна от мъжа. Жената е символ на сексуалност и по този начин на грях. Маловажността, подчинеността на жената спрямо мъжа се е породила по Божия воля именно поради този "греховен час". "Тук за Адам се съдържа истината, че в лицето на своята спътница като в огледало той трябва да види себе си, а за Ева предупреждението, да се подчини доброволно на мъжа, от който произхожда."
[Johannes Calvin]
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар