Kamino : тръгнах ме от клипчето Peyote Healing от форума и до къде я докарахме ехеееее
Kamino : бря тоз агент смит какво ли няма да измисли за да ме държи при себе си и да не му избягам в Зион
Kamino : изпробвано е работи.. действайте
Kamino : програмата се казва vloader и може да я намерите тук «link»
Kamino : защото никъде не си намерих индианската музика дето слушахме вчера
Kamino : ехей хора аз живнах нещо се бях умърлушила обаче открих една програма която сваля музиката заедно с клипчето от youtube пък и от другаде
Kamino : предлагам да завършим с тази песен «link»
Kamino : нещо да ме поздравите и за тракийската жилка, че майка ще се сърди не че покрай дядо и баща ми не е прослушала и тя македонска музика
Kamino : с девет люти рани рани сите куршумлии а десета рана со нож прободена, благодаря много за поздрава една от любимите песни на Дядо ми на който съм кръстена във втората част на името Яна
yoruba : за Камино специално за македонската и жилка един поздрав «link»
Гръмката си слава изкуството на шпионажа дължи преди всичко на хе-нин, безименните изпълнители на най-тежки поръчения, преодоляващи опасности и болка и на всяка крачка рискуващи живота си. При пленяване ту-нин все имал някакъв шанс за спасение, било чрез откуп или чрез издаване на важни документи, докато участта на обикновения нинджа била най-често смърт. При раняване или неуспех, ако не успеели да се самоубият, те издъхвали в страшни мъчения. Самураите не изтезавали военопленници от благороден произход. Рядко се унижавали да изтезават и простолюдието, най-много да си изпробват меча. Съвсем друго било положението на нинджа, хитрите и коварни убийци, винаги удрящи изневиделица, горските вълци, владеещи дяволски хватки в ръкопашния бой и магиите на изчезването и даже на превъплъщението.
Ако някой от тези призраци попаднел жив в ръцете на стражата, което се случвало изключително рядко, той бил съвсем садистично разпитван. Провалилият се хенин бил одиран жив, върху раните му сипвали сол, пекли го на бавен огън, отрязвали му един по един пръстите на ръцете и краката, а след това и самите крайници, подлагали го на ‘мравешко изтезание’, завързвали го за гладък железен стълб, вътре в който бил запален огън. Популярно било и следното изтезание. Приковавали пленника за пода. Над него минавала греда с прехвърлено през нея въже. На единия край на въжето връзвали котел с врящ катран, а другия край жертвата захапвала със зъби, след което започвало бодене с меч. При конвулсиите горещият катран се изливал върху тялото. Тези, които мълчали докрай, се обричали на дълга и неестествена смърт. Например по китайски образец превръщали жертвата в ‘човек свиня’ – отрязвали му ръцете и краката, лишавали го от слух и зрение, откъсвали му езика и след това го ‘пускали’.
Или пък здраво вързан за дървена рамка, го закачали на постепенно отпускащо се въже над заострен бамбуков кол, който скоро достигал фаталната височина. За да се ускори процесът, поливали въжето с вода, та да провисва. По принцип провалилите се шпиони, знаейки какво ги очаква, предпочитали да се самоубият, преди да бъдат хванати. Секретността на нин-джуцу изисквала да се обезобрази лицето до неузнаваемост и да се унищожат всички признаци, можещи да издадат принадлежността към някоя рю (съответно клан). Ако обстоятелствата му попречели по някакъв начин (например нинджа можел да попадне в увисващ капан или да бъде зашеметен) и ако мъченията станели непоносими, той можел да си отхапе езика, което предизвиквало болезнен шок и бурен кръвоизлив с летален изход.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
пък и от другаде
Бъди първия оставил коментар