1. ВЪВЕДЕНИЕ. Историкът на шахмата Мурей (H.J.R.Murray) прави лоша услуга на китайската игра Вей-Чи (Wei-Chi, Wei-Qi), известна при нас с японското й наименование – Го. В своята работа (1952:35-36) той заключава краткото си изследване на игрите в Древен Китай със следните думи: “Най-старата и най-добрата от изконно китайските игри – Вей-Чи, е не по-стара от 1000 г. н.е.”. Тази фраза се предхожда от друга оскърбителна забележка: “...китайските историци винаги са имали склонност да преувеличават възрастта на своите изобретения и в частност – възрастта на тези игри. Съвременните изследователи се придържат към мнението, че единствените китайски настолни игри до н.е. са били прости игри от типа на дамата (merels) , т.е. линейни игри. Ий (Yih), спомената от Конфуций (Конфуциус, Кун-Дзъ (551 – 459г. до н.е.)) и Менций (Менциус, Мен-Дзъ (372 – 289г. до н.е.)), е била нещо по-просто от дама”.
Година по-рано, великият синолог Бернхард Келгрен (Bernhard Karlgren) упорито критикува тези, които намират за модерно да се надсмиват над древността на китайските текстове. “Това изглежда много научно и критично. Но с някои изключения такива “присъди” са основани на несериозни, повърхностни и субективни аргументи...” (Karlgren, 1951:117). Освен това, що се отнася до израза “съвременни изследователи”, който употребява Мурей, доколкото мога да съдя, напълно го опровергават. Отнасяйки се с уважение към неговите твърдения и ограничавайки се с не-китайски учени, ние откриваме, примерно, при Огава Такуджи (Ogawa Takuji) в една много важна статия следното: “Справедливо е Ий да се интерпретира като Вей-Чи. Няма никакво съмнение, че споменаването на Ий от Менциус има отношение към Вей-Чи.”.
Професор Волфрам Еберхард (Eberhard, 1942:104-105) много внимателно се изказва, че Ий “е нормално да се приравнява с Вей-Чи”, но недвусмислено добавя: “Терминът Вей-Чи започва да се използва в епохата Хан, преди началото на християнската ера”. И Карл Химли (Karl Himly), когото Муррей одобрително цитира на друго място, е казал, че игра наподобяваща японското Го е била “за първи път спомената в Tso Chuan, сборник съчинения на [Конфуций] и Менций" (Himly, 1896:136-137). Получава се така, че нямаме нужда да се позоваваме на научни авторитети, за да установим, че Го е много по древна, отколкото смята Мурей. Съществуват и археологически доказателства. В Китай през 1954г. във Вангду е намерена дъска 17х17, датирана по-рано от 200 г. н.е. (сега тя се пази в Beijing Historical Museum). Прелестна картина, избродирана на коприна, намерена през 1974 г. в Торфан, изобразява жена, която играе Го на дъска 17х17, датирана около 750 г. н.е.
Нейна цветна репродукция е публикувана в списание “Светът на Го” (Есен, 1982 г.). Тези открития са направени след утвържденията на Мурей, но пълен комплект от дъска и пулове е намерен в императорската гробница Shooing (средата на 8 век). Има също така множество косвени доказателства – анекдоти, вълшебни истории, биографии, ръководства по математика и т.н., в които се споменава за Го и говорят за широкото разпространение на играта в Китай, Япония и Корея много преди 1000 г. н.е. Аз предлагам да изследваме свидетелствата за древността на Го, макар че съществуват толкова много материали, което е равносилно на това да се опитваме да достигнем хоризонта. Ето защо съм принуден да се огранича основно с Китай във времето примерно до 250 г. н.е. Но първо нека обърнем внимание на терминологията. Съвременното название на Го в Китай е Вей-Чи (Weiqi, произнася се Wei-chee), което означава “игра за заграждане”.
В старите текстове се използва древният термин Ий (Yi). Двете названия често се превеждат като “шахмат” [или “шах” – бел.прев.]. Но всъщност китайският шахмат се нарича Сиян-Чи (Xiangqi). Нека отбележим, че съвременното Го се играе на дъска с 19х19 линии (=361 пункта) със 181 черни и 180 бели пула. В древността са се използвали дъски 17х17 и по-малки, и съответно с по-малко пулове. Днес само в Тибетското Го още се използва дъска 17х17, а на други места се установяват само неголеми различия в правилата на играта. В Китай, Япония и Корея основните различия в правилата се състоят в началното подреждане на пулове при хандикап (фора) и при методите за изчисляване на точките в края на партията. Също така можем да отбележим, че терминът liubo (или bo) се отнася към състезателна игра от типа на таблата. В древните текстове се срещат и други игри, но аз избягвам да се опирам на тях.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар