Болшинството китайски автори споменават легендата за император Яо: “Яо (Yao) измислил Го, за да развие ума на сина си Дан Джу (Dan Zhu)". От това, че Яо е полулегендарен император от 23 век пр. н.е, става обичайно да се прави извода, че Го е на 4000 години. Но това е само легенда, макар и общоприета. Авторството й се приписва на мъдреца Цханг Хуа (Zhang Hua) заради една бележка (ремарка) в неговия трактат "Bo Wu Zhi" (Отчет за изследваните неща), написан около 270-290 г. н.е. (Древните китайски текстове, цитирани тук, са в състава на много антологии; за Го може да се намери в Shen (без дата) и Liu, 1985; за Цханг Хуа и Го вж. също Shirakawa, 1993). Той с иронична усмивка споменава между другото следното:
“Казват, че император Шун смятал сина си за глупав и измислил Го, за да поумнее.” Необходимо е да се отчита, че както показват многото анекдоти, Го неочаквано става нещо обичайно (типично) за епохата Чжанго като в същото време играта е и осъждана от конфуцианските моралисти. Според Конфуции Го е само с една степен по-високо от лакомията (чревоугодничеството) и безделието (мързела). Определянето на Яо като изобретател на Го фактически се основава на "Shi Ben" (Начало на историята) - книга от периода на Воюващите царства (475-221 гг. до н.е.) – казаното изглежда противоречиво, доколкото е известно,че митичните владетели Яо и Шун са се почитали от Конфуций.
Забележката, изказана от Цханг Хуа в маниера на неговото време, не трябва да се приема насериозно. Действително, самите китайци имат древна традиция в отхвърлянето (опровергаването) на легендите, макар и да използват понякога удивителни аргументи. Например в увода (пролога) на прославеното “Тайнствено и изумително ръководство по Го” (Xuanxuan Qijing) от 1347 година пише, че е възможно (вероятно) чрез Го глупавият син да поумнее (помъдрее). Но други мислят по друг начин. Така областния инспектор Тао Кан (259-334) изхвърлил дъските си за Го и табла в реката Яндзъ, защото Го е “за глупави синове” , а таблата, защото по общоприето мнение е измислена от злия тиранин Чу (Zhou) (ок. 11 век пр. н.е.).
Как в "Shi Ben" е попаднала тази легенда е друг въпрос. В "Shi Ben" са събрани различни текстове, документиращи историята на Древен Китай. Във версията на текста, с която разполагаме се споменава само, че Яо е изобретил играта Го (Ий), а Дан Джу бил вещ (специалист, майстор) по Го. Налице са противоречията в различните легенди. От една страна Яо и Шун се представят като мъдреци, които са осъзнали, че синовете им са недостойни да ги наследят, а от друга – назначават аутсайдери за свои наследници. Яо обаче се свързва според легендите със създаването на календара и с гадателството и тук лесно може да се види връзката с Го. В началото гадателството в Китай е имало отношение към селското стопанство. През епохата Шан (Shang) (16-11 в. пр. н.е.) гадателите са гадаели по пукнатините по животински кости и черепи, за да предсказват реколтата и времето.
Интересно е също, че гадателството е свързано с легендарната Диаграма на Жълтата Река (хету) и Писмената от реката Ло (лошу). Възможно е това да се отнася и към Великия Прародител Фу Си (Fu Xi), които представен на гърба на дракон или костенурка, се издигнал от водите на Жълтата Река. Всъщност става дума за магически квадрати, които китайците винаги са изобразявали по един и същи начин, както и Го-диаграмите. Представете си магически квадрат, в който числата не са представени с цифри, а с черни и бели пулове за Го. След Шан на власт идва Джоу, когато се пренасочва вниманието на оракулите за предсказване на бъдещето по влиянието на небесните тела (астрология).
Това е периодът, когато окончателно е оформена теорията за ин и ян. Този космологичен възглед бил широко разпространен и дори много по-късните Го-писатели са се придържали към него. Например в "Yi Shi" (Същността на Го) известният историк Бан Гу (Ban Gu)(32-92 г. н.е.) пише:
“Дъската трябва да бъде квадратна и да символизира законите на Земята. Линиите трябва да са прави, олицетворяващи божествените сили. Да се използват черни и бели пулове, които да символизират ин и ян. И така тяхното разположение на дъската да наподобява моделите на небесата”.
Дори такава късна книга като "Wang You Qing Le Ji" (“Сборник от безгрижни и невинни игри”), най-древното ръководство по Го (началото на 12 век, макар то да е антология от много по-стари текстове) започва така:
“Броят (количеството) на всички неща в природата започва с едно. Пунктовете (точките) на дъската за Го са триста и шестдесет плюс един. Едно (Единицата) е първото от всички съществуващи числа. То заема полярната точка, около която се върти цялата дъска. Останалите 360 пункта представляват броя на дните в една лунна година. Те се делят на 4 четвъртини, които съответстват на четирите годишни времена...” и т.н. в този дух.
Този текст е от частта "Qijing Shisan Pian" (Ръководство по Го в 13 глави). Макар и популярни – подобни текстове съществуват дори и за таблата – такива идеи се отнасят към времето на Бан Гу и по-рано, и нямат нищо общо с изобретяването на Го (но навярно са тясно свързани с прехода от дъска 17х17 към дъска 19х19).
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар