Най-вероятният източник свързан с произхода на Го е в основата на преобразованията (трансформациите) на гадателството от времето на Джоу. Първоначално са питали небесата дали съдбата подготвя бъдещи рискове от всякакъв вид. Но човекът си остава човек, и типичните предсказания на оракулите (както е записано на костените плочки) са били: “Знакът е даден: тази пролет, ако царят атакува клана Х, ще може да събере 5000 войника, за да може да води война” или “На осмия ден ние ще унищожим 2656 човека в битка”. За подобни предсказания се предполага да е имало гадателна дъска, която, може би, се е базирала на диаграмите за магически квадрати. Лесно можем да си представим еволюцията на Го чрез гадателни сеанси около дъска с черни и бели камъчета, които очевидно са се поставяли в очертания (форми, линии), напомнящи пукнатини по коруби на костенурки или костени плочки; сеанси, провеждани от жреците, разсъждаващи за възможните интерпретации на разположенията на камъчетата.
Може да си представим и военни: - има се предвид първата част на Bing Fa (Иэкуството но войната, 5-и в. пр. н.е.) от Сун Дзъ (Sun Zi's) – тълкуващи в кулата на предците преди стълкновението с противника “факторите” за победа и поражение. За вземането на решение също така вероятно са се използвали и магнитни гадателски дъски. [Гадателството и войната не са толкова съвместими, колкото си мисли автора. Сун Дзъ (XII,4) казва: "Предварителното знание не може да се получи от боговете и демоните, не може да се получи и по пътя на умозаключения по сходство, не може да се получи и чрез разни (астрологични) изчисления. Предварителното знание за положението на противника може да се получи само от хората".
Като се има предвид това изказване, става ясно, че във войната няма място за случайност и гадателство. - коментар на БГА] Макар и умозрителна, тази версия за появата на Го изглежда най-предпочитаната в настоящия момент, и ако това е така, то тогава следва, че датата на създаването на Го може да се отнесе някъде между 10 и 4 век пр. н.е. Какъвто и да е бил праобразът или прототипът на играта Го, в по-късно време често са използвали идеята й като метафора за войната.Току що цитираната книга "Qijing Shisan Pian" е написана по модела на “Изкуството на войната” на Сун Дзъ не само по броя на главите, но и по фразеологията. Мао Дзедун също е обичал да прави подобни аналогии (Boorman, 1969). Все пак, освен подобни спекулации, като приведените по-горе, играта Го никога не се асоциирала пряко с методите на воденето на война за разлика от шахмата. Дори терминологията й се отличава с многото древни термини, достигнали до наши дни, които се отнасят главно към движенията на ръцете (блок, тласък, хвърляне и т.н.).
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар