Като се връщам отново към ранната литература, ще се позова на"Zuo Zhuan" (Коментар на Дзо към летописа “Пролети и есени”), а също така и на трудовете на Конфуций и Менций. В "Zuo Zhuan” четем: “Княз Сиан от Вей ... отиде да поговори с Нин Ши, който му е обещал сътрудничество Когато старейшината Вен Зи чул за това, рекъл: “Уви! Нин сега обръща по-малко внимание на владенията си, отколкото ако той би играл на Го. Как може той да избегне нещастието? Ако Го-играч разполага групите си и не се замисля за сигурността им, то той не би победил противника си. Много по-лошо е обаче, ако той управлява владенията си, без да обезпечава безопасността им”. В откъс от Конфуций (“Аналекти”, гл. XVII, 22), който макар и по-ненадежден, четем:
“Трудно е за човек с вечнопълен стомах да използва ума си към каквото и да било. Поне да можеше да играе Го или любо? Дори заниманията с тези игри са нещо по-добро, отколкото потапянето в безделието”.
Другото споменаване на Го е на Менций, който е последовател на Конфуций. В трактата “Менций” има две споменавания. В първото (Гл.4, ч.2, §30) Го се свързва с хазарта и е причислено към “петте лоши неща”. Във второто (Гл.6, ч.1, §9) Го се разглежда като изкуство:
“Днес Го е второстепенно изкуство. Но дори при него, ако нямаш всеобхватен ум и не можеш се съсредоточаваш, не би постигнал майсторство. Майсторът И Чиу е най-добрият по Го в цялата страна. Да предположим, че той обучава двама на Го. Първият напряга своите ум и воля, и слуша какво му говори И Чиу. Вторият, макар и да слуша, умът му е зает с лебеда (дивата гъска), прелитащ наблизо, и мисли как да вземе лъка и да стреля по него. И въпреки че той се учи наравно с първия и то при най-добрия играч, никога няма да постигне добри резултати. И това е защото не му достига ум ли? Не затова”.
Всички тези цитати от класическата литература се отнасят към Ий. В нито един от тях не говори непосредствено, че играта Вей-Чи съществува, и затова ни се налага да “чакаме” до епохата Хан (206 г. пр. н.е. - 220 г. н.е.) за по-детайлно описание, потвърждаващо, че Ий е Вей-Чи. Но значението на традицията не трябва да се пренебрегва, намират се множество споменавания за Ий в периода между времето на Конфуций и епохата Хан. Интересното е, че в тях често се подразбира, че тази игра изисква умения, а що се отнася за епохата Хан – по това време е бил достигнат значителен напредък в Го. Например в книгата на Гуан Дзъ "Quan Yin Zi" (период – късен Джоу, 4-3 в. пр. н.е.) пише:
“Вземи стрелбата с лък, управлението на колесници, игрите Зитер и Го: нито по една от тези дисциплини не може да се завърши обучението”.
Лиу Ан в "Huai Nan Zi" (Книга на принца Хуаи Нан, 140 пр. н.э.) също така отбелязва следното: “Не е достатъчно един път да се играе на Го, за да се постигне мъдростта”. [Преводите, които дава John Fairbairn, не удовлетворяват “академиците” от БГА Една характерна черта на западните Го изследователи е да се придържат към фрагмента, в който се споменава вълнуващата ги игра, без да разглеждат контекста. Изказването на Конфуций има множество преводни интерпретации и тази тук, макар и отредактирана от БГА, пак не е много точна. А що се отнася до “Дзо Джуан”, на същата история съществува паралелен вариант в едно по-малко известно произведение – “Чунцю Дзо Джуан Джен-и”. Ако не бъркаме нещо, това трябва да са две различни произведения. – бел.прев.]
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.