истината е някъде тук...

Последни коментари

Кукувича прежда
от Kamino
Трафик на хора
от Kamino
Попитах вятъра
от nikoga_veche
Попитах вятъра
от doktora
Попитах вятъра
от Kamino

Te Quero SexNature.org

В момента 1 гост и 1 потребител онлайн
  • svetlana

Усмихни се

Посл. съобщение: 4 hours, 56 minutes ago
  • Kamino : здравей
  • Kamino : добре
  • Merichka : тук са публикувани он лайн писма по случай световния "здравей" Ден
  • Merichka : Здравей! «link»
  • svetlana : 8O
  • svetlana : отивам за една 5 минутна разходка на тераската
  • svetlana : :)
  • svetlana : виждаш ли как хубаво рисуваш с думите и със сърцето- това е!
  • svetlana : поздравления
  • Kamino : написах ви ново стихче нали казахте че ги харесвате моите като коментар на Кукувича прежда е защото не ща да си правя и на мен стихосбирка

Регистрирай се, за да чатиш!

Премини на кирилица!

Buenos dias






Забравих си паролата
Да се запознаем?

...

Advertisement

Мъдрост

Ако следваш стадото, ще газиш в тор.
 
Начало Свещената сексуалност Терминологичен хаос в епохите Хан и Вей
Терминологичен хаос в епохите Хан и Вей

(играта Го в древен Китай продължение)

 Отговорът на въпроса, защо в началото играта се е наричала Ий, а по-късно – Вей-Чи, вероятно се съдържа в книгата "Fang Yan" (Диалекти) на ханският учен Янг Ксионг (53 г. пр. н.е. - 18 г. н.е.), който е казал: “Ий означава Вей-Чи". На изток от Ханг Пас в царствата Ки и Лу всички говорят за Ий. Лу, сега провинция на Шандонг, е била родина на Конфуций и Менций и ето защо използването на термина Ий е било напълно естествено за тях”. Друго ранно определение на значението на термина Ий се намира в речника "Shuo Wen Jie Zi" (аналитически знаков речник), съставен от учения Ксу Шен (Xu Shen) през късния Хан, живял през 1 в. н.е. В своя труд Ксу Шен дава недвусмисленото определение: “Ий представлява игра на дъска”. [“board game” – анг.,”настолна игра” – бел. прев.]

Както в тези, така и в други текстове Вей-Чи става типичен термин в епохата Хан. Но ето, че сега се налага да се обясни, какво всъщност означава Ий. Очевидно причината за използването на единия или другия термин е в географското преместване на фокуса на силата и влиянието на отделните диалекти. Съществува обаче и друга хипотеза, предложена през 1977 година, според която е възможно Ий да се отнася за Го на дъска 17х17, а Вей-Чи – 19х19, и двата варианта са съществували едновременно. Съществуването на тибетското Го (17х17) свидетелствува в полза на тази хипотеза.

Ситуацията е много объркана. Дъската 17х17, намерена във Вангду, се отнася за времето след късния Хан. И понататък също се говори за дъска 17х17. Най-известното споменава не това е от Хандам Чун от следващата епоха Вей (220-265 г. н.е.) в "Yi Jing" (Ръководство по усъвършенстване): “Дъската за Го има 17 линии по дължина и [също толкова] по ширина”. От друга страна, най-ранната от достигналите до нас записи на партии е в"Wang You Qing Le Ji" между принца Ву Сан Це (175-200 г.) и неговия генерал Луе Фен . тази партия се е водела на дъска 19х19. От времето, когато са открити дъските във Вангду и тибетското Го, съвременните играчи са предполагали, че играта Сан – Луе е фалшификация. Въпросът за автентичността й неотдавна е бил прегледан от Ли (Li,1980b). Т

ой е доказал, че съществуването на дъска 19х19 по онова време е било напълно възможно. Той предположил също, че тази дъска е била нова като размер за Го или че е разширена във връзка с ръста на популярността на играта. Има обаче още едно усложнение. На дъските от Shosoin'а (подобни видове дъски се срещат и в древна Корея и Китай) има 19х19 линии, но само с 300 пула и никакво пространство по краищата на дъската, което много затруднява поставянето на пулове по края. Ето защо можем да предположим, че са се използвали 17х17 линии. Обаче откритата картина в Торфан ни подсказва, че е възможно дъската да е била и 19х19! На тази картина е изобразена дъска 17х17 без пространство по краищата, но с пулове по крайните линии.

Нещата се заплитат още повече, ако се предположи, че дъската 19х19 постепенно е заменяла по-малката 17х17 (макар че съществуването на тибетското Го показва, че не напълно), тъй като датата на създаването на картината е значително по-късно (ок. 750 г.). Дъска с подобен непълен стил, но 19х19, е била намерена в Хенан и се датира ок. 557 – 618 г. (Сега тя е в музея на провинция Хенан). Разрешаването на това противоречие изисква понататъшни проучвания. Друга особеност на Го в епохата Хан е в това, че започва да се говори по-конкретно за стратегията на играта. Най-старият текст с такова съдържание се съдържа във "Xin Lun" (Нов трактат) от Хуан Тан (43 пр. н.е. - 28 н.е.):

“Когато си в началото, най-добрата стратегия е да разполагаш частите [пулове и групи от пулове – бел.прев.] си далече една от друга и да ги изтегляш навън [играй разгърнато – бел.прев.] като обграждаш и атакуваш противника. И по такъв начин ти ще победиш, получавайки повече свободни пунктове територия. Неправилната стратегия е да пазиш краищата и ъглите с цел да градиш крепости [групи с две очи – бел.прев.], за да съхраниш силите си в по-малка област."

Тъй като е известно за съществуването в миналото на добри играчи, то от тук се подразбира степента на разбирането на играта. Следва също така да се отбележи, че финалното броене на точките се е извършвало така, както днес е прието в Япония – преброяват се само свободните пунктове територия. Съвременният китайски метод е в броенето както на пунктовете, така и на пуловете. От онази епоха най-известна е дългата поема на Ма Ронг (? – 166 н.е.). произведението е интересно с това, че за първи път вече се говори за технически термини. В първата част на неговата "Weiqi Fu" (Ода за Го) се говори следното:

"В началото играй в ъглите, укрепи се и разширявай влиянието си настрани. После блокирай линиите по краищата така, че разположените пулове отдалеч да се пазят един друг. После прави големи и малки скокове на коня, по-далече един от друг. Така групите ти преодоляват граници и препятствия и си извоюват път към центъра. Отдалечили се, те се спират и се готвят за понататъшно придвижване: накъде да се тръгне – наляво или надясно? Там, където пътят е тесен и врагът е многочислен, няма да стигнат далече. А ако твоите пулове са многочислени, но нямаш план, те безцелно ще се трупат на дъската като стадо овце. и постоянно ще трябва да ги защитаваш, когато противниковите пулове започнат да се сипят от всички страни. Вместо да атакуваш противника, където е силен, защити слабите си места и чак тогава пращай мълниеносни удари в жизнените му точки. Ако е изгодно, определи момента, да го плениш. Ако има удобен случай, можеш да се направиш силен. Но, ако ти от алчност искаш само да пленяваш, тогава врагът ще разруши твоите стени, и тогава разкъсването на дигите ще е необратимо, и ще има наводнение, потокът ще залее всичко надлъж и нашир."

Този текст показва дълбокото разбиране на играта като изкуство във времето, когато други култури (народи) току що са се издигнали над нивото на игри, в които шанса е от решаващо значение [зарове]. И още повече, оттогава Го има почти 2000 години блестящо бъдеще. По това време Го е било тясно вплетено в историята на Азия на всички йерархични равнища, носейки радост на императорите, боговете, учените и на обикновените хора. Досадното е, че историята на Го е малко известна на Запада.




  Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
  • Моля, придържайте се към темата.
  • Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
  • Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата:

 
< Предишен   Следващ >
© 2008 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature