През Средновековието в Япония императорите вече са лишени от реална власт, а държавата се управлява от феодалните фладетели – шогуните, които воюват помежду си за власт. В края на XVII век между феодалите отново избухва война. Първият владетел на Япония тогава става шогунът Ода Нобунага, който подчинява почти всички останали феодали. Ода Нобунага е известен и като силен играч по Го. Той нарежда да се намери в страната най-добрият Го играч, за да стане негов ученик. Получило се така, че най-добрият играч в страната е будисткия монах Никай от школата “Ничерин”, живеещ в храма Хонинбо в замъка Хоно-дзи в Киото. Будистката школа, от която идва Никай е основана през XIII век от светеца Ничерин, който е запомнен и като талантлив Го-играч. Ето защо ръководителите на школата Ничерин поощряват изучаването на играта в манастира. Никай е роден през 1559г. в столицата на средновековна Япония - Киото, в семейството на дребен търговец.
На деветгодишна възраст Никай е пратен в манастира. Всъщност той попада не къде да е, а в средата на забележителни любители на играта от онова време. След 11 години той няма равен на себе си в манастира и тогава е открит от Нобунага, който след като наблюдава превъзходната му игра, го нарича “Мейджин”, което означава “експерт” или “виртуоз”, т.е. признал го за майстор по Го. Днес титлата Мейджин е една от най-престижните майсторски титли в Япония и на практика е равносилна на званието “световен шампион”. Никай напуска манастира и приема светското име Хонинбо Санса, с което е известен в историята на играта Го. Хонинбо става придворен учител по Го (го-докоро) в двореца на шогуна. След Нобунага на престола идва шогунът Хидейоши, който е велик владетел, макар и неудачник във военната си кариера, тъй като прави неуспешен опит да покори Корея и Китайската империя.
По време на военните си кампании Хидейоши е придружаван от неговия любим играч Хонинбо, който, както подчертават източниците, “закалил характера му и благодарение на което придобил дълбоко разбиране за жестоките и драматични страни на живота”. След “японския Наполеон” на власт е шогунът Иеасу, комуто е съдено да основе династия, управляваща страната повече от четири века. Шогуните идват на власт, после ги сменят други, а Хонинбо Санса оставал: на островната империя няма по-добър играч от мейджина и всеки нов управник го кани на служба при себе си . През 1603г. шогунът Иеясу издава знаменитият си едикт за учредяването на Държавната Го Академия, която е оглавена от Хонинбо.
В рамките на академията се сформират четири школи, представителите на които разработват теорията на играта, възпитават ученици, участват в периодично провеждащите се състезания и турнири, отговарят на въпросите на любителите и т.н. Майсторът, главата на школата, избира измежду най-добрите си ученици приемник (наследник), който получава и неговата фамилия. Така след Хонинбо I идва Хонинбо II и т.н. по приемствената линия. Ръководителите на останалите три школи са талантливите играчи Иноу, Яшуи и Хаяши. В Академията е разработена квалификационната система, прилагана и днес, според която на играчът се присъжда определен разряд – дан: от първи до девети. Системата се базира на хандикапен принцип. Така играч 9-ти дан, за да може да играе на равни начала с по-слаб противник дава един пул преднина на играч от 7-ми дан, два пула на 4-ти дан, три пула на играч 1-ви дан.
Нека отбележим, че по оценката на специалистите, всеки ход в началото на партията “струва” 10 точки. Дановете се присъждат много строго, само на основа на големи и стабилни успехи. За период от триста години титлата мейджин са носили само деветима, седмината от които са с името Хонинбо. По онова време вторият по значимост празник в Япония (след рожденният ден на шогуна) е денят “оширо-го” – състезанието между двамата най-силни играчи в страната. На това събитие винаги присъства шогунът със семейството си, свитата му, главите и наследниците на школите от академията и най-силните играчи, които не са от академията. Играчите за оширо-го се избират на специално съвещание от ръководителите на четирите школи. Обикновено играта се провежда на 17-ти ноември в двореца на шогуна. Представете си напрегнатата тишина, тишина от изгрев до залез, в която от време на време се чува мелодичният удар на пуловете по дъската.
Шогунът винаги идва през втората половина на деня, по времето на решаващия етап на играта. Етикетът за оширо-го е разработен до най-дребните детайли. Нарушаването и отклонението от етикета се счита за оскърбително и дори престъпно. С един от великите майстори, Хонинбо II, се случило следното. По негово време званията мейджин и придворен учител по Го или “докоро-го” носи знаменият играч от школата Яшуи – Яшуи II, 9 дан. Хонинбо II, с разряд две степени по-ниско (7 дан), трябва в деня “оширо-го” да отстои честта на школата на своя учител. В средата на тази важна партия министър Мацуидара изведнъж нарушава свещения етикет като заговоря на глас, че фактически партията е спечелена от Яшуи.
Тогава Хонинбо II връща обратно пула в кутийката си и се произнася в залата: “Аз служа на шогуна с изкуството на играта си. Когато сядам пред дъската, усещам същото, което усеща войнът преди битката, който е готов да се пожертва за победата. Малцина са в страната майсторите, които могат да разберат замислите ми на дъската. А самонадеяният министър предсказа моето поражение. Това е толкова възмутително, че се отказвам да играя по-нататък!”. Тази сцена се разиграва малко преди да дойде шогунът и изплашеният министър, започва да се моли и да се извинява. Хонинбо II му прощава и в края на краищата удържа блестяща победа, което по мнението на придворните летописци, унизило още повече министъра. Минават години.
Играта Го става все по-популярна във всички слоеве на обществото - аристокрация, войни, монаси, търговци, занаятчии, селяни. За изкусна игра дават парични награди, присъждат благороднически титли и повишават в службата. Тези условия способстват за развитието на теорията и практиката и появата на професионални играчи и преподаватели. Професионалните познавачи на играта навсякъде намират добър прием и работа. За добрия учител по Го винаги има купа ориз, чаша вино и покрив над главата. А тези, които не искат да служат в дворовете на феодалите бродят из страната и навсякъде са желани гости. За японците отношението към Го е като към изкуство.
В класическата теория на играта, която се оформя в онова време, от първостепенно значение е принципът за естетическата оценка на позицията от гледна точка на хармонията в разположението на пуловете. Да се играе “некрасиво” е недостойно за един професионалист. И действително, “катачи” или красивите форми в Го често се оказват най-стабилни и ефективни. Японските майстори са систематизирали основните форми на тези построения и са ги поставили в основата на теорията “джосеки” – дебютни варианти в ъглите.
Като си избира най-подходящата за дадения случай дебютна схема, играчът започва да твори, а съставената композиция от черно-бели пулове на фона на дъската често отговаря на всички закони на красотата (прекрасното). Неслучайно първата заповед в Го гласи: “Не се стреми да победиш, а изиграй красива партия”. В края на XIXв. Го Академията, причислена към анахронизмите на феодалния строй, е закрита. Възраждането на играта бележат 20-те години, когато започва да се пише за нея във вестници и списания. През 1924г. е създадена Японската Го Асоциацията “Нихон Киин”, обединяваща професионалисти и любители.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар