Както е известно, светът, в който живеят хората, се състои предимно от колективни халюцинации. Под "колективно въображаемо" ние ще разбираме всички обекти, явления и значения, които не са непосредствено физически реални, но въпреки това човек ги счита за реални само защото другите хора около него ги смятат за такива. Колективната халюцинация е ефект на "стадно мислене" - аз мисля така, защото ти мислиш така, защото той мисли така, защото те мислят така. Класически пример за КХ са религиите, култовете, идеологиите, шоу-бизнесът, рекламата, модата; като КХ може да се разглежда и културата като цяло.
Длъжни сме да отбележим, че КХ не са нещо непременно лошо. Без тях човешката цивилизация изобщо нямаше да съществува, нямаше да има предаване на "извънгенетични" знания от поколение на поколение, от група на група. Тук заблуждава думата "халюцинация", която ние, хората от западната цивилизация, възприемаме определено негативно.
Но ние смятаме, че въпреки това "колективна халюцинация" е възможно най-точният израз. Човек, затворен в собствената си култура и лишен от външен поглед, възприема колективните халюцинации на обществото си като несъмнено реални - в противен случай той би излязъл от социума, би станал чужденец. Халюцинаторният характер на даден феномен може да бъде осъзнат само при сравнение с друга култура, с алтернативен поглед върху него. Тук е много важно да разберем, че колективното въображаемо не е просто сума от индивидуалните въображаеми на хората, както и колективното съзнание не е проста сума от индивидуалните съзнания. Тук може да ни помогне моделът на невронните мрежи: при тях информацията се пази не в отделните неврони, а във връзките помежду им.
Точно така и колективната, неадитивна компонента на общественото съзнание се съхранява не в мозъците на отделните хора, а в информационните връзки и потоци между тях и в социо-комуникативните интерфейси. Тези връзки и интерфейси обаче не са произволни. Всяко общество си има повече или по-малко утвърдени "авторитети" (хора и институции). Тяхното мнение винаги - независимо дали е смислено или безсмислено, обективно или изсмукано от пръстите - получава голям резонанс, само защото идва от "авторитетно" място. (Например като стане наводнение, всички чакат да чуят мнението на президента и премиера, и то се извърта като топ-материал по всички медии, макар че президентът едва ли е най-големият специалист по наводненията.) Колкото и по-мъдри и смислени неща да се изказват от едно средностатистическо място, те не могат да се мерят по отзвук и интерес с мненията на "авторитетите".
Определен контингент от места в социума държи много голяма част от общественото съзнание и колективните халюцинации в него. Или още по-ясно казано: колективната компонента на общественото съзнание е халюцинация на един ограничен брой лица и институции. Характерът на колективното въображаемо зависи съществено от типа на използваните технологии за социална комуникация. Може да се каже, че всяко качествено ново средство за комуникация води със себе си и качествено нови принципи на организация на колективното въображаемо. Първата комуникационна революция - писмеността - даде на колективното въображаемо "външни запаметяващи устройства" (книги и пр.), осигуряващи му приемственост, трайност и широко разпространение; пак тя създаде институции с голям обхват (жречески касти, държавни бюрокрации), даде им технология за дистрибуция на "ведомствените" им халюцинации и така превърна племената в цивилизации.
Втората революция - книгопечатането - направи книгите достъпни за мнозинството и взриви халюцинаторния монопол на църквата, давайки възможност на отделни съчинители и интелектуалци да се превръщат за кратко време в обществени "авторитети" без и дори въпреки намесата на старите духовни институции (църква и пр.). И третата революция - медиите - доведе масово тиражираните халюцинации от всякакви "високи места" (кинозвезди, политици, шоумени и пр.) в реално време до всеки човек и дом, потапяйки ни в почти необозрим поток от видения. Само допреди два века колективното въображаемо на социума е било невероятно статична, консервативна система. Идеите, символите, представите са били фактически канонизирани и строго охранявани от традицията.
С примитивните технологии на информационните потоци в обществото (припомняме, тези потоци са носители на колективните халюцинации!), въобще не е можело да става дума за активно управление на колективното въображаемо в реално време дори от страна на институциите с монополна духовна власт (напр. църквата). Този социален свят е бил, ако можем така да се изразим, халюцинация на предците, а не на съвременниците - нали предците са осветили каноничната традиция. В медийната епоха на масова комуникация нещата са драматично различни. Доминиращите едри "производители на съдържание" - медии, продуценти и пр. (англ. термин - manufacturers of content) - имат много широки възможности за активни манипулации със социалната понятийна система.
Масмедиите са доста "гъвкави" в отношението си към тиражираните от самите тях видения: те са сравнително лесно управляеми и при добре платена команда отвън шефовете им и главните редактори (само неколцина от тях държат в ръце огромната част от информационния поток в цяла една страна!) бързо сменят гледната точка на изданията си. Сега вече колективното въображаемо може да се управлява - и се управлява! - в реално време. Върху ефекта на тази управляемост се базира цялата гигантска съвременна индустрия на public relations, политическата пропаганда, рекламата и т.н. Книгопечатането и особено медиите постигат още едно критично важно нещо: те вкарват халюцинаторната област в орбитата на пазара. Преди това на колективното въображаемо са гледали като на нещо ако не свещено, то поне ценностно натоварено: това е била епоха на религии и вярвания. В примката на пазара главно изискване към халюцинаторната сфера вече става носенето на печалба.
Възниква индустрията на колективното въображаемо така, както я познаваме днес: издателски концерни, медийни групировки, продуцентски компании... Както всяка друга индустрия, и халюцинаторната такава е склонна да увеличава производството си чак до пренасищане на пазара; затова и днешните халюцинаторни потоци са хиляди пъти по-интензивни и разнообразни, отколкото например в средновековието. По принцип и без всякаква "халюциноиндустрия" еволюцията на човешката цивилизация върви към все по-голяма експанзия на колективното въображаемо: и като интензивност, и като сложност. Това е обективен закон на развитие на културата. Някои илюзии остаряват с времето, но мястото им не остава празно - други идват на смяна. Надеждата, че рационалната мисъл и научното познание ще освободят общественото съзнание от илюзорните му компоненти, се оказа също илюзия.
Но в условията на индустриално произвеждани халюцинации въпросът за тяхното "окастряне" е предварително обречен по причини от чисто икономически характер. Нали ако ги окастрим, ще рухне бизнесът на медиите, PR-индустрията, шоу-бизнеса... Ако направим една аналогия с компютърния бранш, колективните халюцинации в нашите с вас глави нарастват по същия лавинообразен и безсмислен закон, както нараства размера на операционните системи от типа на Microsoft Windows. Индустрията, произвеждаща общественото съзнание (а тя е своего рода "софтуерна индустрия" на обществото!), най-малко от всичко е заинтересована да минимизира размера на своите продукти.
Също като при компютрите, общественото съзнание се състои от огромен брой "интерфейси", повечето от които остарели и безсмислени, но се поддържат "за осигуряване на съвместимост". Операционна система, минимизирана откъм дължината на кода и набора на системните функции, може да се построи - но софт-индустрията няма интерес от това, тъй като ще й паднат печалбите; по абсолютно същата причина другата, "хуманитарната индустрия", няма интерес да минимизира или поне да оптимизира донякъде потока от колективни халюцинации, циркулиращи в обществото.
За поддръжка и за осигуряване на съвместимост на различните компютърни устройства се пишат огромно количество специални драйвери. По същия начин за [социалната] поддръжка на различни физически или технически феномени се съчиняват огромно количество митове, басни и просто лъжи, осигуряващи им съвместимост с останалия набор от колективни халюцинации на обществото. В резултат "операционната система", софтуерът на социума, бързо и постоянно нараства по обем.
Коментари (1)
1. Написано от Kamino, on 18-08-2008 16:44 "Но и в това бъдеще си има "червеи на съмнението" - социалните хакери, мъчещи се да откачат своите и чужди съзнания от захранващите кабели на колективното въображаемо. Хакерите на човешките души, предлагащи на пазара своята "ментална услуга" - деинсталиране на халюцинациите от масовия поток."
Цитата е от 9 част на материала. Мисля, че в тези статии, понятието "хакер" е използвано в правилния си смисъл. Намерих определение за хакер и кракер. Пиша го, за да се изразяваме правилно и да не участваме в затвърждаването на грешките.
Хакер Хакер е човек, който обича да програмира, да решава проблеми, да създава неща. Той е творец и съзидател! Медиите имат огромна вина за насаждане на негативен оттенък върху това понятие. Погрижете се да го изчистите! Незабавно! Хакерите се гордеят с познанията, принципите и морала си - да си хакер е чест, а не престъпление!
Кракер Кракерите са тези, които често биват наричани хакери, което обижда до болка всеки истински хакер. Кракерите са хора, които използват знанията си за да рушат, а не да създават. Те се тези, които пробиват системи, подслушват пароли или вършат злини. Затова следващия път, когато пишете за компютърни престъпления именно кракер е думичката, която трябва да използвате.
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Коментари (1)