Виждаме, че т.нар. "информационна индустрия" е всъщност индустрия халюцинаторна. Оттук пряко следва, че очакваното с трепет "информационно общество" ще бъде общество на тотални колективни халюцинации. В голяма степен например колективно въображаемо днес е икономиката, която произвежда не толкова стоки, колкото етикети, запазени марки и т.нар. екзистенциали - "опаковани усещания и преживявания". Парите също стават все по-въображаеми (кредитни карти, Интернет-търговия и пр.); борсовите курсове от доста време са откровено халюцинаторни (зависят не от реални параметри на икономиката, а най-вече от изказванията на "отговорни фактори"); виртуална е политиката, където се избират не хора-ръководители, а имиджи на ръководители...Движещите сили на това общество са не материалните технологии и дори не компютърният софтуер, а т.нар. хуманитарни технологии (познати у нас повече като "public relations")
Това са технологии за управление на човешкото съзнание в масов мащаб, за инсталиране в него на нови компоненти, нови колективни халюцинации на мястото на неподходящите стари. Според нас самият термин "информационно общество" е неправилно избран. Виждаме, че тенденциите са за експанзия не просто на информацията (каква точно информация?), а на комуникацията: човек е въвлечен в непрекъснато множащи се и усложняващи се социални интерфейси, бомбардиран е отвсякъде с послания и предписания. Дори икономическият успех, да не говорим за личния, в повечето случаи зависи не толкова на труда и възможностите на човека, а в много по-голяма степен - от съ-общенията му със социума.
Такова общество е по-добре да наричаме не информационно, а комуникационно. Разликата е тънка, но съществена: комуникация (букв. "съ-общение") е процесът на обмен, а информация - това, което се обменя. Комуникационно, в този смисъл, е онова общество, в което плътността на информационния обмен надминава някаква критична стойност. Забележете: комуникационно общество и общество на знанието са две съвсем различни неща. Центрираният върху знанието човек има като висша цел да овладява лично все повече - при това не произволни, а оценени спрямо някаква абсолютна, обективна скала - знания. Ценностната система на комуникационния човек е съвсем друга: идеал за него е да се съ-общава с хората около себе си все повече и повече, тоест - да овладява в максимална степен комуникационните протоколи за връзка с околните.
Какво ще си говори с тях чрез тези протоколи е въпрос на конвенция - или, ако се изразим с нашите термини, въпрос на установка на колективното въображаемо. Между личността на комуникационната епоха и нейните предшественици от предкомуникационното време има гигантска разлика. Едно време човек е носел в себе си почти всички колективни халюцинации на заобикалящото го общество; той ги е усвоявал в детството и младостта и те са живеели в него, почти без да се променят, чак до смъртта му. Сравнете това с днешната ситуация. Да носи вечно в себе си всички или поне повечето от менталните миражи на съвременния свят човек не може най-малко защото капацитетът на мозъка му има горна граница; пък и времето, отпуснато му, за да се обучи на тези халюцинации, е крайно и съвсем не е достатъчно за всичко.
Затова днес възпитанието е насочено не толкова към натикване на максимално количество канонизирани илюзии в главите на индивидите, а по-скоро към формиране у последните на своеобразен "интерфейс", през който външни агенти (медии, шоу-бизнес и пр.) могат да инсталират за временно ползване произведените от тях видения. Вече се смята, че ако човек е правилно социализиран, на него така или иначе няма да му е нужна никаква автокефалност; ще му трябват само някакви тесни специални знания, колкото да си намери място в сумарния икономически конвейер.
Или иначе казано: ако личността на миналото е набор от интериоризирани халюцинации, то личността на настоящето - и ако се съди по всичко, на бъдещето - е по-скоро набор от стандартизирани комуникационни протоколи, чрез които тя (личността) се включва към външни колективни халюцинации, имащи за носител външното информационно поле (медии и пр.). Комуникационният човек е личност, ориентирана към другите, а не към някакви свои вътрешни ценности или пък към традицията. Мотивацията си този човек извлича от изискванията на окръжаващото го общество в реално време и я сменя веднага щом обкръжението се промени: той, метафорично казано, следва посоката на ветропоказателя, а не на компаса.
Дефиниран в наши термини, комуникационният човек е личност, колективно халюцинирана в реално време от окръжаващото я общество, без никакви или с минимални поведенчески ориентири извън потока на колективното въображаемо, без собствен ценностен "жироскоп". За такава личност грижа номер едно е комуникацията - отношенията с другите, с обществото, съвместимостта с неговите съ-общителни протоколи. На първо място за този човек са потребностите от признание в очите на социума, а не в своите собствени очи или в очите на някаква ценностна традиция.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар