Какво ни чака занапред? Някъде по-горе споменахме, че индустрията на колективните халюцинации задава магистралното направление на съвременното общество. Но тази индустрия, каквото и да говорим, е все още в детския си стадий. Дори, строго погледнато, индустриално в нея е само тиражирането на халюцинациите. Самото производство, съчиняването на тези халюцинации е все още в занаятчийски стадий: човекът-сценарист седи в кабинета, чеше се по главата и умува. И в процеса на умуване не му помага дори най-проста техника... Но техниката се развива, става все по-интелигентна. Възможностите на изкуствените интелекти се разширяват и задълбочават, растат и изискванията към тях. След няколко десетилетия може да се построят ИИ, помагащи например на журналиста да пише текста си.
Нека си представим една медийна редакция от близкото бъдеще, в която постоянно постъпват съобщения и на тяхна основа се съчиняват разгърнати статии. Но не както днес (всяка статия се прави от отделен автор), а конвейерно - материалът минава през няколко човека и/или компютърни интелекти, които поред го обогатяват със смислови линии, ключови думи и изразни средства. Разбира се, програмите не могат да изместят човека напълно и да поемат отговорност за целия текст, но спокойно могат да дават съвети и да му подсказват във фонов режим, докато човекът работи с текста: тук ще е по-добре да се каже така, тук сложи тази ключова дума, там смени онзи израз с някой от менюто, което изскача на екрана... Един модул може да отговаря за една част от думите и смисъла, друг - за друга част, трети за метафорите, четвърти - за оксиморони...
(Също като на конвейер в консервна фабрика: една работничка пъха в туршията краставици, друга домати, трета моркови, целина и т.н.) Ако щете дори, някой резидентен модул може да следи дали някакви думи или имена се срещат в близост до други думи или имена - това в черния PR е важно. Тази технология на конвейерно и компютъризирано езикопроизводство е съвсем нефантастична - появата й е въпрос на още малко прогрес в областта на компютърната лингвистика и по-точно на семантичните модели, изпълнени на основата на неформални изчислителни схеми (невронни мрежи, генетично еволюиращи структури от данни и пр.). Тя обаче прави възможно произвеждания текст, подтекст и контекст да се "настройва" фино съгласно изискванията на редактора. А тези изисквания могат да включват насочено влияние върху определена част от смисловата система на обществото, насочена промяна на смисловите кодове и значения, пренасяни с текста.
Ако отчетем, че медийният инфопоток е - и ще бъде - главен носител на колективното въображаемо (т.е. на социалната реалност!), излиза, че управлението на това колективно въображаемо, което сега е задача общо взето творческа, може да се превърне в напълно рутинен и компютъризиран процес. Нещо повече, може да стане възможно да се "изчисляват" влиянията на дадено съобщение или статия върху колективното въображаемо на основата на същите модели, които използват програмите-езикопроизводители. Двете задачи - на правото и обратното смислово инженерство - най-вероятно ще бъдат решени почти едновременно. И така виждаме, че бъдещите интелигентни машини ще дадат в ръцете на хуманитарните технолози много по-точни и мощни инструменти за въздействие върху общественото съзнание. В един момент ще се стигне до ситуация, когато ще се наложи радикално да преразгледаме понятието си за обществено мнение.
В един от своите въпроси, зададени към руските PR-технолози в края на 1999 г., Виктор Пелевин беше казал, че в идеала си демокрацията - това е самоуправление на обществото въз основа на общественото мнение. (Ние бихме казали - въз основа на колективното въображаемо.) Тънкият момент тук е, че общественото мнение е управляем параметър - най-малко защото са управляеми медиите, масовите информационни потоци. Днес е ясно, че политиците първо формират общественото мнение (чрез политтехнологични и PR-акции), а после казват, че се опират на него. В собствените си очи общественото мнение все още е независима величина - така е впрочем с всяка колективна халюцинация, оглеждаща се сама в себе си. Но това е днес,когато хуманитарните технологии още са "дървени" и недоразвити. А какво ще стане в бъдеще?
Напълно може да се окаже, че следващата вълна от такива технологии (например езиково или дискурсивно инженерство със средствата на интелигентните машини) изобщо ще обезсмисли общественото мнение и ще го дискредитира като независим социален параметър. Най-вероятно в следващите няколко десетки години ще ни се наложи да признаем, при това напълно официално и с всички произтичащи оттук последици, че общественото мнение е фалшиво означаемо. Но какво ще стане тогава с демокрацията като система за "самоуправление на обществото въз основа на общественото мнение"? Тя ще трябва да бъде заменена с нещо друго. Властта ще трябва вече да се легитимира по друг начин. По какъв?.. Виждаме как прогресът в хуманитарните технологии поставя под съмнение най-дълбоките принципи на демокрацията, за които Фукуяма уж твърдеше, че са се закрепили за вечни времена и че краят на историята е настъпил.
Или, ако се изразим другояче - прогресът в хуманитарните технологии неминуемо ще девалвира системата на колективното въображаемо (а демокрацията също е колективно въображаемо), ще я лиши окончателно от претенциите за реалност, автономност и независимост, наследени от мудната предмедийна епоха. Светът съвсем явно ще покаже халюцинаторната си същност - също като в романа на В. Пелевин "Generation "П""... И ще дойде епохата на "обратния солипсизъм", за който говорихме по-горе.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар