И така, общественото мнение губи значението си на независим социален параметър, то е управляемо и ще става все по-управляемо. Следователно, то ще загуби и легитимиращата си роля в обществото: властта ще трябва да се позовава на нещо друго. Но общественото мнение (= колективното въображаемо) не може просто да изчезне. Колективното въображаемо е ментална околна среда, в която живеем всички ние. И за да го поддържаме в годно за живеене състояние, ние не трябва да нарушаваме неговата екология. Също както промишлената революция застраши природата и направи наложителни мерките за нейното опазване (но не като природа, а като "околна среда"), така и революцията на хуманитарните технологии, която днес едва е започнала, ще застраши самата цялост и системност на нашето информационно обкръжение. И на дневен ред ще дойдат мерките за неговото опазване.

Опазването на "околната среда на въображаемото" в бъдеще може да приеме форми, които днес биха ни се сторили абсурдни и дори погазващи принципите на свободното общество. Но това е само на пръв поглед. Да вземем такъв казус. Оксиморонът е художествен похват, съчетаващ в един израз несъвместими или взаимно изключващи се понятия. Масираната употреба на оксиморони, както показва и Виктор Пелевин ("Зомбификация"), разрушава привичните асоциативни редове, реорганизира човешкото съзнание, подривайки реалността на старите колективни халюцинации и инсталирайки на тяхно място нови. Пелевин казва, че оксиморонът е "лексическо оръжие за масово поразяване": от всички култури, твърди той, върху оксиморони се базират само бившата съветска култура (сега покойница) и зен-будизмът, търсещ освобождение от халюцинациите на съзнанието и "озарение".

И сега да си представим една бъдеща Служба за информационна екология, разполагаща с уреди за автоматично измерване на концентрацията на оксиморони в текстовете (например компютърна програма, следяща медийните сайтове в Интернет). И при всяко изхвърляне в текста на оксиморони над допустимата концентрация се прави, примерно, акт за глоба съгласно хипотетичния Закон за защита на информационната среда. На пръв поглед това е нарушение на свободата на словото. Но ако трябва да сме точни, и екологичните норми за индустрията нарушават свободата на частната инициатива! Тук въпросът е какво се разбира под околна среда (информационна или природна), под нейно нормално състояние и вредни влияния върху нея. Истината е, че ние живеем в среда от информация, понятия, текст, език; ние живеем в колективното въображаемо.

И елементарно е да се види, че далеч не всички "прекроявания" на това въображаемо се разминават без вредни последици. А пораженията от някои такива намеси може да бъдат ужасни. Да си спомним фашизма, тръгнал от общо взето мъгляви философски и антропологични идеи. Да помислим за насилието в днешните западни градове, катализирано в много голяма степен от развлекателната индустрия - гангстерски филми и т.н. Сега, при днешното развитие на психологическите и когнитивни науки, не е възможно да се оцени количествено влиянието на една или друга информация върху колективното въображаемо. Но в едно недалечно бъдеще технологията за такава оценка може да се превърне в реалност.

Вредното въздействие на даден текст върху информационната околна среда тогава ще може да се обективира в цифри и формули, също както днес определяме норми за електромагнитно излъчване на домашните уреди или пък измерваме съдържанието на нитрати в зеленчука. И чак тогава, чак след като се появи обективна технология за измерване на вредата от даден текст, ще може да се говори за опазване на информационната среда в смисъла, в който днес говорим за опазване на природната такава. Това не са празни твърдения и не са просто видения на бъдеща цензура. Още днес, в страната с уж най-свободно слово - САЩ, се говори много за т.нар. политическа коректност (political correctness). Не трябва да викаме, според американските либерали, на негъра негър, на дебелака дебелак, на сакатия сакат - за да не се обиждат хората. Трябвало, казват, да използваме емоционално неутрални термини - афроамериканец вместо негър, пълен вместо дебел, човек с увреждания вместо сакат.

В Америка е пълно със съдебни дела от типа, че един казал за друг нещо еди-какво си. До цензура нещата още не са стигнали, но това е само началото... Пък и примерът на порнографията в Щатите показа, че цензурата и свободата на изразяване са напълно съвместими - порното може да се множи колкото си иска, но трябва да е маркирано със специален знак ("X", "XXX") и да се държи далеч от децата до еди-колко си години (макар че това е опазване на децата, а не на информационната среда).

Илюстрация на парадоксалното съвместно съществуване на политическа коректност, преминаваща в най-върла пуританщина, и свобода на изразяване, конвертирана чак до правото на инфоиндустрията да печели и от най-извратени вкусове, е следният трагикомичен факт. В страната, произвеждаща най-много порнопродукция на глава от населението - САЩ - пиесата "Ромео и Жулиета" в някои щати е забранена, защото Жулиета нямала навършени 18 години! По същата логика и в описваното от нас бъдеще текстовете, богати на "вредни" изразни средства, ще могат да съществуват спокойно, но само в определените за тях "гета" в инфопространството и клеймосани със съответния знак, че употребата им е вредна за здравия социален живот. (Например: "Департаментът за обществено здраве предупреждава, че...".)

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: