Системоподдържащите сили на обществото днес търпят неумолима промяна. В основата на тази промяна е технологичната еволюция - развиват се нови способи за производство и дистрибуция на колективни халюцинации: реклама, PR, медии и изобщо цялата сфера на хуманитарните технологии. Тази експанзия на халюцинаторното засяга целия социален ред; затова и говорим за комуникационно общество, в което индивидите са вкарани в усложняваща се мрежа от социални интерфейси, в постоянно усилващи се комуникационни отношения помежду си. Изразът "комуникационно общество" според нас има един единствен недостатък - твърде дълъг и тромав е. Затова нека помислим - с какво да го заменим? И тук се сещаме за един друг термин, идеално подходящ според нас, който на всичкото отгоре има общ корен с думата "комуникация". Това е терминът комунизъм! Не общата собственост е най-главното в комунистическата утопия.
Много по-важна според нас е своеобразната "общост" (лат. communis - "общ") на човешките съзнания, на мотивациите, възгледите и мисленето. Утопията предполага идеална социализация на индивидите, идеална включеност на техните съзнания в това на социума. Комунизмът в утопичния си вариант е една система за възможно най-колективно халюциниране на живота. Но не води ли тъкмо комуникационното общество, със своята експанзия на колективната халюцинаторика, към подобен утопичен, макар и хаотично изграждан, проект?.. Не е ли то една утопична "общост" на съзнанията и личностите, създавани и съхранявани по части на отдалечените сървъри на халюцинаторната индустрия? Комуникационната личност, казахме, е структурирана като набор от интерфейси за връзка с колективното въображаемо, с неговите "сървъри" и бази от данни, мисли, мотивации.
Самата личност, което е показателно, осъзнава като "себе си" не протоколите за връзка, а сегментите на колективното въображаемо, към които е включена в момента! В комуникационното общество индивидът е по дефиниция максимално социализиран - това го постига технологията, обективно съществуваща и външна за личността, а не абстрактната "съзнателност", на която се надяваха марксистите. Това, че халюцинаторната индустрия е частна собственост, не променя особено нещата - нали самото колективно въображаемо си е колективно, информационните потоци са за всички... По принцип утопията е социална система, клоняща към застинал идеал. Що е то обаче "идеално общество"? Ако разглеждаме социума като халюцинаторна система, можем да дадем такова определение, макар и леко цинично: "Идеално общество е това, което отнема на хората грижата да се съмняват, а оттук - и да разсъждават.".
Но в комуникационното общество грижата да се съмняваш е предадена на индустрията за съдържание. Съмненията се произвеждат и пазят на нейните "ментални сървъри", а ние се включваме към тях посредством медийните комуникационни канали. Същото се отнася и за разсъжденията, при това в много по-голяма степен: нали да разсъждаваш сам е по-трудно, отколкото да се съмняваш. Не води ли комуникационната експанзия директно към някакво "квазиидеално" общество на личности, напълно разтворени в колективното въображаемо и, следователно, неспособни на самостоятелни, извънсистемни разсъждения?.. По принцип дуализмът система / индивиди се гради на ограничителна основа: системата черпи силата си, властта си над хората от проецираните върху тях социално-халюцинаторни интерфейси - тоест, по същество, от наложени върху мисленето им ограничения. И тук под "ограничения върху мисленето" се разбира далеч не само цензура и "идейна чистота".
В днешния демократичен Запад конформизмът и ограничеността на хората в шаблона на социалната халюцинаторика изобщо не са по-слаби от тези при тоталитарните режими. Западният конформизъм е следствие от това, че там гигантска част от мислите и мотивациите на хората, гигантска част от техните личности се "взема назаем" от могъщата и разклонена индустрия на съдържанието. Така дори уж антиконформистките визии (контракултура и пр.) се преживяват по чисто конформен шаблон. Парадоксално, но например Щатите от 80-те години бяха, в смисъла на горния пасаж, много по-"утопичен" социум от СССР от същия период (края на империята). Либералната уж Америка, с уж частна халюцинаторна индустрия халюцинираше много по-колективно и конформно от тоталитарния СССР с пълния монопол на единната въобразяваща гледна точка!
Винаги технологията (в това число - технологията на колективно халюциниране), а не идеологията е определяла посоката на еволюция на света. И бъдещето идва първо при онези, които са най-напреднали с новите технологии (в нашия случай - PR, реклама, медии и пр.), а не при другите, които им слагат идеологически пръти в колелата. Ако бъдещето е комунизъм, то първата "страна на победилия комунизъм" ще бъде САЩ. Работата е там, че практическата реализация на един идеал винаги се оказва чудовищно различна както от утопичните, така и от антиутопичните предварителни визии за него. Нито Маркс, нито Оруел са си представяли комунизма като дело на ръцете на халюцинаторната индустрия! Но съзнанието все пак се определя от битието, както е казал един от двамата споменати мислители. Не от непонятния и чудотворен "качествен скок", който чакаха в СССР, а от закономерната еволюция на технологиите на мислене и съ-общаване между хората се пръква новото, което после променя обществото. А нашето общество се променя, и ние заедно с него. Към добро или лошо?
Не е ясно. Когато технологията променя света, тя не пита морала - пример е промишлената революция от XIX век с разорените от нея занаятчии и всеобщата работническа бедност. Технологията е извънморална, но новото общество на "комуникационен комунизъм", което създава, в очите на самото себе си ще бъде най-естественото нещо на света, венец на социалната еволюция и тъй нататък. ("Да живее <...> - светлото бъдеще на цялото човечество!") Защото в очите на самото себе си бъдещето винаги е светло. Колкото и да ни изглежда на нас - хората от днешния ден, които все още гледаме твърде мрачно на халюцинаторната индустрия - нелепо, измамно и "обалъчващо".
Но и в това бъдеще си има "червеи на съмнението" - социалните хакери, мъчещи се да откачат своите и чужди съзнания от захранващите кабели на колективното въображаемо. Хакерите на човешките души, предлагащи на пазара своята "ментална услуга" - деинсталиране на халюцинациите от масовия поток. Тези когнитивни дисиденти ще трябва да хакват света в условията на комунизъм. Или което е същото, ще трябва да хакват самия комунизъм. Остава да им пожелаем, че за тази им простъпка няма да ги очаква лагер в Сибир или пък "10 години без право на кореспонденция".
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар