Основател на това религиозно движение е Чарлз Теиц Ръсел (1852 – 1916), роден в Алегени, Пенсилвания. Ръсел е американски търговец, притежаващ магазин за дрехи заедно с баща си в Бруклин. Възпитан в презвитерианство, още като юноша се отказва от това учение и се присъединява към конгрегационалистите, също впрочем незадълго. След това се запознава с проповедите на адвентистите от седмия ден. Тук в него пламва вяра в божественото съдържание на Свещеното Писание и Ръсел започва да проповядва тяхното учение. С адвентистите обаче му се налага да се раздели поради разногласия за формата на Второто пришествие. Ръсел скъсва с тях, твърдо убеден, че никой преди него не е способен да разбере правилно Писанието и че е призван от Бога да обясни на хората истинския му смисъл. През 1877 излиза книгата му “Три свята или планът за спасение“, съдържаща учението, че невидимото присъствие на Иисус е започнало през 1874г. и след едно съдно време от 40 години Той ще установи видимото си царство, т.е. през 1914г.
В 1879 г. Ръсел основава списанието "Кула на стражите от Сион" (на български език днес това списание се разпространява под заглавието "Стражева кула"), а в 1881 г. - Обществото на Пазителите на Кулата, което е непосредствен предшественик на днешните "Свидетели на Йехова". В това време той започва публикуването на своя седемтомен труд "Изучаване на Писанието", който поставя по-високо от самото Писание. Ръсел предупреждава своите последователи, че ако някой от тях престане да чете неговото "Изучаване..." и започне да се занимава непосредствено с Писанието, то в скоро време ще затъне в тъмнина. И напротив, човек дори никога да не е чел Библията, а само неговото Изучаване, ще пребивава в постоянна светлина. Въпреки че последователите на Ръсел се увеличават, неговият собствен живот не протича безпроблемно.
В 1912 г. Ръсел дава под съд един баптистки пастор, обвинявайки го в клевета. При разглеждането на неговия иск обаче става ясно, че той не може да назове дори една буква от оригиналния текст на Новия завет, макар под клетва да е заявил, че знае отлично гръцки език. Написал е седем тома тълкувания, без да знае нито един библейски език, никога не е учил в богословско училище, не познава философията и е завършил само седем класа на началното училище. Освен това на съда се изяснява, че въпреки претенциите на Ръсел за титлата пастор, никой не го е ръкополагал и всъщност е самозванец. След година жена му спечелва срещу него бракоразводен процес, обвинявайки го в "безумно самолюбие, склонност към тирания и неподобаващо поведение с жените от паството". Не след дълго изплуват и неговите нечестни машинации с "чудесната" пшеница, които са му донесли крупен паричен доход.
През 1914 не настъпва видимото установяване на божието царство и затова се определя нова дата – 1918 г. Две години преди нея обаче Ръсел умира и негов продължител става Джоузеф Франклин Ръдърфорд. Той произхожда от баптистко семейство и е много начетен и авторитетен човек – работил като адвокат, прокурор и съдия. При Ръдърфорд организацията става още по-авторитарна. Той полоага началото на "епохата на промените", като игнорира, видоизменя и отрича пряко много от твърденията на Ръсел. По тази причина мнозина предишни последователи на Ръсел, разбирайки, че Ръдърфорд се отрича от предшественика си, напускат Обществото. Мнозинството от членовете обаче безпрекословно се подчиняват на новите идеи. За да се дистанцират от развалената репутация на своя основател, членовете на Обществото започват да се именуват "Свидетели на Йехова".
Основната дейност от изучаване на Писанието се прехвърля върху масовото вербуване на нови членове. Списанието "Кула на стражите" започва да се раздава безплатно по улиците. От свободното движение се създава строго организирана религиозна система. Обществото, със седалище Ню Йорк, започва да претендира за абсолютен авторитет на писанията си: само то може правилно и истинно да тълкува Библията. Започва да изисква пълно подчинение на своя авторитет. Божиите заповеди могат да се приемат само от президента на обществото и той ги предава на обикновените членове, които са слепи роби на Йехова и следва да се подчиняват сляпо на президента. Само пророчествата от него са истински, а всичко друго е лъжеучение. Движението се обявява за единствения представител на Бога на земята и носител на неговите обещания, единствен посредник между човека и Бога.
Отхвърлят се всички останали християнски църкви и по този начин движението придобива характерните черти на секта. Ръдърфорд променя тълкуванието на “1914 година“: през тази година Иисус е дошъл невидим. Променя се срокът за видимото установяване на божието царство – 1925 г., но и тогава не се случва нищо подобно. Ръдърфорд умира през 1924 г. Негов наследник става Натан Хомер Кхор, роден през 1905 г. в Бетлехем, Пенсилвания. От 18-годишна възраст Кхор започва да работи на постоянна работа в Бруклин при Свидетелите на Йехова. По време на третия период, под ръководството на Натан Кхор, количеството членове на Обществото бързо нарасва. Кхор разширява мисионерската работа в глобален мащаб, откривайки отделни общества по целия свят. Голямо внимание обръща на подготовката на проповедниците в специфичното разбиране на Библията. Значително се разширява и издателската дейност. През 1950 г. е направен нов превод на Библията на английски език, известен под името "Превод на Новия свят".
Имената на преводачите се пазят в строга тайна. Текстът на този превод на много места е изменен по начин, изгоден за учението на "свидетелите". Всички крупни библеисти и познавачи на древните езици не са съгласни с този превод на Писанието, като го обявяват за неточен и тенденциозен. За последен път Свидетелите на Йехова пророкуват установяването на 1000-годишното царство за 1975 г. Това отново не се случва. Натан Хомер Кхор умира през 1977. Последният президент на Свидетелите на Йехова е Фредерик Франц, чието управление може да се охарактеризира като "епоха на криза", защото хиляди последователи, запознавайки се отблизо с историята и методите на Обществото, се убеждават, че то не е Божествена организация и го напускат. Дори племенникът на президента, Раймонд, се разочарова от "Обществото на Кулата". В своята книга "Кризите на съвестта" той обстойно доказва защо Обществото на Кулата не бива да претендира за богооткровеност.
Като един от ключовите лидери на "Свидетели на Йехова", Раймонд разобличава много тайни машинации в управлението на тази секта. Обрисува една авторитарна група от хора, които не щадят никакви средства, за да удържат властта в свои ръце и да си придадат облика на пророци, вдъхновявани свише. Отбелязва също, че мнозина от ръководителите на сектата много трудно се ориентират в Библията. Целостта на организацията се дължи не на верността към Бога, а на верността към Обществото, което практикува метода на заплахите срещу тези, които дръзват да изразят съмнение в неговия авторитет. От 1909 г. до сега щаб-квартирата на "Свидетели на Йехова" се намира в Ню Йорк, в Бруклин. Местните групи (повече от 20 хил. на брой) наричат своите центрове "Дворци на Царството". Свещеничество отсъства в тях, всеки активен участник в култа се нарича "служител".
Тези, които се отдават напълно на работата в организацията, се наричат "водещи издатели". В настоящия момент сектата на "свидетелите" набира сили в Русия и в страните от Източна Европа. "Свидетели на Йехова" настойчиво вербуват свои последователи. Ходят по домове и квартири, раздават литература и спират хората по улиците. В настоящия момент общият тираж на списанието "Кулата" се състои от 17.8 милиона копия на 106 езика, а тяхното списание "Awake!" - от 15.6 милиона копия на 34 езика. Йеховистите се отличават с ред любопитни особености: отказват преливането на кръв (смятат това за разновидност на канибализма), не зачитат никакви религиозни или граждански празници, било то Рождество, Деня на Благодарността или рожден ден.
Те порицават отдаването на чест пред националния флаг и служенето във въоръжените сили, като признават за законна единствено своята организация. Интересен за отбелязване е фактът, че собствената им т. нар. библия ежеседмично се попълва с 32 страници - с всяко ново издание на списанийцето им "Кула на стражите". Може да се прочете цялата огромна колекция от съчинения на Ръсел, Ръдърфорд и техните приемници, и да не се намери в тях никакво споменаване на основните християнски добродетели - на смирението, покаянието, милосърдието. Няма нито дума за любовта към Бога или към ближния, не се споменава за развитието на твърдостта на духа, за потушаването на страстите, за тесния път към царството Небесно.
Всичко, върху което се набляга, е: "Чети, вярвай и продавай книгите на Ръсел - Ръдърфорд, говори за Бог като за Йехова и за всички църкви и учреждения като за антихристки. Постъпвай така, и ще се спасиш!" "Свидетелите" толкова дълбоко и съществено изопачават християнството, че тяхното учение не бива да се нарича християнско. Те отхвърлят тайната на Светата Троица, Божеството на Иисус Христос, Божеството на Светия Дух. Тяхното учение за Христовото Възкресение, за душата, за задгробния живот, за Второто пришествие и за вечния живот има съвсем друго, измислено от тях нехристиянско съдържание. Би било много по-честно от тяхна страна да не се опират на Библията, а да проповядват своето учение като нова религия, каквото всъщност и е.
Но те се ползват недобросъвестно от авторитета на Библията и от християнската терминология. Свидетелите на Йехова отхвърлят християнското учение за Светата Троица, според което Отец, Син и Светият Дух са единни по същество и представляват трите Лица на Бога, единосъщната и неразделна Троица. Йеховистите наричат тази догма "сатанинска", "езическа измислица", надсмиват се над нея и казват, че християните вярват в "трима богове" или в "триглаво чудовище". Като не зачитат Троицата, йеховистите отричат и Божествената природа на Иисус Христос, считайки Го сътворен подобно на ангелите, и необосновано Го отъждествяват с Архангел Михаил. Йеховистите твърдят, че с въплътяването си Иисус сваля от Себе си духовното битие и станва обикновен човек. При кръщението му в р. Йордан, Бог Йехова Го прави Христос - пророк, първосвещеник и помазаник.
Изпълнявайки поръчаната задача, Иисус загива прикован към стълб (традиционната форма на кръста те изключват като отвратителен езически символ). За този подвиг Бог Го награждава с безсмъртие. Той възкресява Иисус, като разпръсва Неговото тяло на съставните му елементи и Го възсъздава във вид на "славен дух", за да може Той да възглави всемирната организация на Йехова. Те не приемат християнското учение за физическото възкресение на Иисус Христос на третия ден след разпятието. Учат за тримата "Иисусовци". До въплъщението това е Архангел Михаил, създаден от Бога. След въплъщението Христос става обикновен човек, който после страда и умира и по този начин прекратява своето съществуване. При възкресението от гроба Иисус възниква като ново същество, обожествено, но не Бог по природа.
Изопачаването на основните християнски истини напълно хармонира с общото отричане от йеховистите на безсмъртието на душата и на задгробния живот. От адвентистите Ръсел заимства идеята, че със смъртта на тялото се прекратява всякакъв живот. При Второто пришествие на Христос праведните ще бъдат, така да се каже, създадени наново според качествата, които Бог записва в Своята памет. Това е подобно на направата на нов стол по съхраняващ се чертеж на старинен модел. Йеховисткото "възкресение" няма нищо общо с християнското учение. Християнската вяра учи, че когато напусне тялото в момента на смъртта, душата продължава както преди да мисли, чувства и желае. Човешката личност, паметта, съзнаването на "аз"-а се съхраняват напълно в душата на човека.
Смъртта - това е своего рода сън за тялото. При възкресението от мъртвите душата на всеки човек се съединява с неговото предишно, но обновено тяло и така човекът ще се възстанови безсмъртен и нетленен, какъвто трябва да бъде по изначалния план на Бога. Свидетелите на Йехова разделят вярващите на две класи: класата на помазаните (144 000-те) и класата на овцете (всички останали членове на организацията). 144 000-те “подпечатани“ са единствените хора в цялата световна история, които със сигурност ще бъдат спасени, ще бъдат възкресени от Иисус като духовни същества и ще владеят с Него на небето. Те знаят това, понеже Божият Дух събужда и подхранва у тях надеждата за вечен живот. През 1931 г. броят на тези 144 000 избрани се е попълнил, като в момента са живи около 7000 от тях.
Само те имат дял в небесната слава, само те са Божии деца, имат Светия Дух и за тях важат Божиите обещания и духовни благословения. Само те могат да участват в Господната трапеза, а останалите могат само да присъстват като зрители. Смята се, че това присъствие допринася за тяхното евентуално спасение. Всички останали свидетели на Йехова, които не принадлежат към “помазаните“, не могат да бъдат сигурни, че ще бъдат спасени. В предстоящата “Армагедонска битка“ между “добрите“ и “лошите“ държави ще бъдат унищожени всички сили, които се противопоставят на Бога, включително и християнската църква. Единствените, които ще останат живи, са свидетелите на Йехова. Така те ще достигнат до хилядолетното царство и едва в края на тези хиляда години ще се разбере дали ще бъдат спасени, тоест ще получат вечен живот в рая на земята, или не.
Едно от най-драстичните учения на Свидетелите на Йехова или поне с най-сериозни социални последици е това за кръвопреливането. Въз основа на текстове като Левит 17:10 и Деян 15:20,29, в които се забранява яденето на месо с кръвта, Свидетелите на Йехова категорично отказват кръвопреливане, при каквито и да било обстоятелства. Това учение на Свидетелите на Йехова коства много човешки животи. В много страни членове на сектата са съдени за убийство, защото забраняват преливане на кръв на близки и особено на деца при операция. Наблюдава се известна непоследователност в някои пунктове от вероучението на тази секта. "Пазителите на Кулата" променят рязко негативното си отношение към ваксинирането и сега го разрешават за своите членове. Първоначално йеховистите нямат нищо против преливането на кръв на болни, а сега са непримирими към това.
Отначало "свидетелите" признават почитанието към Иисус Христос, сега го отхвърлят. В по-ранния период възкресението на мъртвите се предвижда за всички, сега само за някои. По-рано Израил се възприема в буквалния смисъл като определена нация, а сега се осмисля от йеховистите като духовна общност независимо от нацията. Разбиранията за Армагедон, датата на Второто пришествие, датата на хилядолетното царство и особеностите на това царство са променяни от тях няколко пъти. Всичко това е в списъка на важните причини, поради които около 1 милион йеховисти напускат сектата за последните десет години. Независимо че "свидетелите" открито враждуват против установените държавни структури, наричайки ги дяволски механизми, когато им е изгодно, те самите се обръщат към защитата на държавата.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар