Вождът няма друг източник на власт, освен силата на характера си и личните си качества. Той трябва да убеждава, а не да заповядва. Трябва да се намесва рядко, но авторитетно, да говори малко, но мъдро. При действия трябва да бъде пръв, а не просто да командва. Когато говори, трябва да изразява не своите чувства, а чувствата на своя народ. Той говори винаги пръв и трябва да говори така, че да не се налага да се изказва отново. При Оджибуей един от родовете, който дава вождове, е родът на Жерава. Отбелязва се водачеството на жерава при прелета на птиците - водачество, което той поема два пъти годишно: късно през лятото и рано през пролетта. Неговата роля на водач е временна и се диктува от нуждите на прелета. Когато тази задача отпадне, отпада и неговото водачество. Подобна е и философията на Оджибуей, където никой вожд не е вечен и позицията му не се предава по наследство.

Родовете, които дават вождове, имат за тотеми птици с определени качества на лидери: Жерав, Белоглав Орел, Черноглав Орел, Чайка. Както при прелета на птиците и при Оджибуей водачеството не е нещо, към което те се стремят. Водачеството е бреме, което по-скоро трябва да се избегне. Водачът се избира от съвет, заради качествата му. Той трябва преди всичко да дава пример и да вдъхва увереност на останалите, посредством големите си способности. Индианците са изучавали много задълбочено природата и неслучайно Оджибуей вземат такъв сполучлив пример за водачество, какъвто е организацията на птиците по време на прелета. Представителите на родовете, които дават вождове, се подготвят за евентуалната си бъдеща роля, като изучават историята и традициите на своя народ, учат се на благородство и красноречие.

Според обичая, старейшините на Оджибуей канят човека, върху когото е паднал изборът им и му предлагат Лулата. Ако той я приеме, значи е приел водачеството. Той пуши от нея, което придава тържественост на момента и в такива случаи най-често произнасяната фраза е : "Вие ме направихте нещастен!". При Оджибуей се смята, че е тежко да ръководиш хора и че те винаги оказват съпротива на ръководителя. Не винаги водачеството се предлага на представители на родовете на вождовете. Ако някой представител на друг род е станал известен с изключителните си качества, той би бил предпочетен. Вождът не бива да поема инициативи, а да действа само, когато нуждите на племето изискват това.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: