Преди да преминем към излагане на кабалистичното учение, няма да бъде излишно да опишем с две думи създаването и развитието на религиите. Още първобитния човек се е научил да различава понятията добро и зло, защото едното му е било приятно, а другото – досадно. От тук се е зародила идеята за добрите и зли божества и се е развила по – нататък в множество известни религии. В началото човекът е живеел като пастир. Тогава в Индия бога на арийците е бил Агни, огънят, но когато човекът започнал да се занимава със земеделие, се явили много божества, а именно олицетворенията на природните сили, които му били потребни за добрата беритба.

Тогава се появил Индра, бога на дъжда или на облаците. След това богове станали вятърът, гръмотевицата и разбира се слънцето, което поради своите качества и поради приликата си с първоначалния бог Агни, добило особено значение. Във връзка със слънцето се появили нови божества – на зората, на здрача и на слънчевия път. Схващайки приликата между производителните сили на природата и раждането на детето от съединяването на мъжа и жената, човек създал фалически божества и материализирал техните образи. Така Индра започнали да представят във вид на бог, от съединяването на когото с облаците се ражда дъжда.

Главно фалическо божество било слънцето, което опложда земята, а Индра станал Митра, бога на слънцето. В страните пък, където дъждовете са рядкост и почвата се опложда от разливането на реките, като река Нил В Египет, тези реки станали символ на фалическото божество. Трябва да отбележа, че в основата на фалическия култ е загнезден дуализмът – представата за мъжко и женско начало. В представите на човека небето било мъжко начало и извор на топлина, а земята – женско начало и извор на влага; от тяхното съединяване се породило всичко земно.

При постепенното развитие на цивилизацията и след образуването на кастата на жреците, хората изработили повече или по – малко стройни и съразмерни космогонически системи. Във философската отвлеченост, известна само на жреците, тези системи в началото признават едно единствено божество, всемогъщо и независимо. Съединявайки се с волята и въображението, божеството създава материята. Понякога материята се смята за вечно съществуваща, като божеството. След това от въздействието на волята, силата, мисълта, словото или огъня /които представят атрибутите на божеството/ върху материята, се създава и устройва светът и всичко земно.

Обикновено върховното божество ражда по – малки божества, изобразяващи неговите качества и те се занимават със създаването на света. Първа тройка в космогонията е първоначалното мъжко начало, съединяващо се с първоначалното женско и тяхното произведение. В Индия, според Ведите, върховното божество – Атма – духът, съединява в себе си и двата пола. Неговото действащо начало, въздействайки върху пасивното начало ражда Нара. Нара, Нус или Манас е духът на твореца. След това Атма ражда Вирадж или Буда – тоест мисълта на твореца и Кали – слънцето или времето, което вече представя материята, но най – тънката. По – нататък се появила друга теогоническа система, а именно: върховното същество Парабрама или Атма няма пол, но съединявайки се с волята, то създава Ом – Брама, или словото.

Ом – Брама, съединявайки се с Атма, произвежда последователно Брама, Вишну и Шива, първият създава света, втория го запазва, а третия го разрушава. В Египет върховният бог Амон – Ра, символ на когото е слънцето, притежавал и двата пола. Неговото женско начало носело името Мут. От Амон и Мут се е родил Хонс. Ето първата тройка. Бог Фта /строителят/, произхождащ също от Амон и изобразяващ неговия разум, устроил света, създаден от Амон във вид на хаос. В Египет имената на боговете понякога имали различно значение, в зависимост от градовете, в които били почитани. Така в Абидос и в Тива теогониите се отличавали една от друга.

В Гърция върховното божество Уран – небе, съединявайки се с Гея – Земя, ражда Хронос – време. Хронос, съединявайки се с Рея /представяща водно божество/, ражда Зевс. Любопитно е, че повечето теогонии съдържат представи за убийство или за скопяване на първия бог от най – големия му син. Така Амон – Ра е скопен от Амон или Озирис, Зеуране Акерне /Бактрияна/ - от сина си Акерене, а Ану /Асирия/ - от сина си Белема; Хронос /Гърция/ бива убит от Зевс. Как да си обясним тази легенда? Според мнението на Саррази, народите, у които тя се е зародила, смятали, че след създаването на света творческата сила е пресъхнала в извора си, защото от нея нямало вече нужда.

При това тези народи смятали материята и душата на човека за вечни, но бога, който ги е създал, можел и да ги разруши. За да бъде предотвратено това разрушение, старото божество, тъй да се каже, се отменява. Само при евреите не съществувала тази легенда, но те не вярвали в безсмъртието на душата. Освен това, в повечето теогонии забелязваме тъй наречените “тримурти” – тройка от богове, произлезли от висшето божество и споделящи си властта над вселената.

В Индия: Нара, Буда, Кали или Брама, Вишну, Шива.

В Египет: Амон, Фта, Озирис.

В Асирия: Илу, Ну, Бел, които се слели в Беля.

В Персия /маздеизъм/: Зеруан, Ормузд, Ариман, от които Зеруан изчезва и се получава двойност на началата: Ормузд, началото на доброто и Ариман – на злото.

В Гърция: Зевс, Посейдон, Аид.

В Рим: Юпитер, Нептун, Плутон.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: