Юдаизмът като начин на живот се нуждае от ритуали. За евреите всеки ритуал напомня за това какво място Бог заема в живота им. Религиозната практика се разглежда като дисциплина, помагаща да се усъвършенства характера на всеки, като форма на наставление. Тя дава на евреина възможност да преживее отново опита на своя народ и с това засилва неговата преданост; това е начин за оцеляване на народа и запазване на вярата.
Молитва.
Евреинът трябва да се моли ежедневно, три пъти на ден. Предполага се, че неговите молитви са нравствени и не са враждебни спрямо интересите на другите. Молитвата трябва да се произнася в дълбока съсредоточеност, в самовглъбяване. За предпочитане е молитвата да се произнася в синагогата, защото обществената молитва е по-ефективна.
Хранителните забрани се смятат за част от кодекса за святост, приложим само по отношение на еврейския народ. Те не се разглеждат като желателни или задължителни за цялото човечество.
Празници.
Сред главните празници и свещени дни на евреите са: Шабат (Съботата), ден за покой всяка седмица като спомен за сътворението на света и изхода от Египет; Рош ашана (Нова година), годишнина от сътворението на света и ден за духовно и морално обновление; Йом кипур (Ден на съда), ден за покаяние и връщане към Бога чрез духовно обновление и добри дела; Сукот (Колиби, Шатри), девет дена (в Израел и при реформистите - осем), посветени на есенната реколта и напомнящи за странстването в пустинята, последен ден от празника е Симхат Тора (Радост на Тората); Песах (Пасха), свързан с настъпването на пролетта и освобождаването от египетско робство; Шавуот (Петдесетница), отчасти земеделски празник, но на първо място напомня за деня, когато Мойсей получава Тората на планината Синай; Ханука (празник на Огньовете), отбелязва победата на Макавеите над войските на Антиох Епифан, когато евреите постигат свободата да изповядват своята религия; Пурим (празник на Жребиите), свързан с поражението на Аман, замислил ликвидирането на евреите; Тиша бе ав (Девети ав), ден на траур във връзка с разрушаването на Първия и Втория храм.
Обреди при раждане и пълнолетие.
Когато се ражда дете от мъжки пол, обрязват му крайната плът, за да може съюзът (договорът) с Бога да бъде отбелязан със знак на тялото му. Момчетата получават името си при обрязването. Името на момичетата се дава в синагогата. Обредът за откупването на момчетата-първенци се извършва на тринадесетия ден след раждането им. Във връзка с началото на обучението си децата извършват посвещаващи обреди. Когато станат на тринадесет години, момчетата (а при консервативните и някои реформистки общини и момичетата) участват в церемонията бар мицва (при момичетата - бат мицва), позволяваща им да влязат в общината на Израел като пълноправни членове, отговорни за своите постъпки. През ХІХ в. в консервативните и реформистки общини за юношите и девойките е въведена церемония за конфирмация, осъществявана обикновено в деня на празника Шавуот.
Брачна церемония.
Отначало се извършва тържествен годеж. След това в съботата, предшестваща сватбата, женихът се кани в синагогата за четене на Тората (в реформистките общини обикновено не се практикува). По време на сватбената церемония женихът и невестата стоят под хупа - балдахин (при реформистите не винаги). Стоейки под хупата, женихът и невестата отпиват вино от една чаша. Женихът слага пръстен на показалеца на невестата и произнася древна формула, провъзгласяваща, че мъжът взема жената за своя съпруга. Казват се седем благословии за слава на Бога (при реформистите - една). В памет за разрушаването на Храма женихът счупва чашата, от която е пил с невестата вино (в реформистките общини не се прави). При реформистите има заключителен благослов. В ортодоксалните общини по време на церемонията се сключва и брачен договор (кетуба).
Погребален ритуал.
Преди смъртта умиращият се изповядва. Роднините на покойника си късат дрехите (обичаят е разпространен сред ортодоксите). В памет за умрелия се запалва свещ. Тялото му се облича с бял саван (при ортодоксите). По време на погребението четат "Кадиш", молитвата, посветена на Бога и изразяваща готовността да се приеме неговата воля. Дълбокият траур продължава една седмица, по време на която скърбящите не излизат от дома си (при реформистите периодът е по-кратък). Скърбящите четат "Кадиш" в синагогата в продължение на единадесет месеца. След изтичането на една година върху гроба се поставя надгробен паметник. Годишнината от смъртта ("Йорцайт") отбелязват със запалване на свещ за помен и четене на "Кадиш". На празниците Йом кипур, Сукот, Песах и Шавуот се организира заупокойна служба, по време на която се чете молитвата "Йизкор".
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар