В бъдеще, посоката на развитие на китайските лекарства главно ще е насочена в сферата на отглеждането им, как при запазване на основните принципи да се подобри отглеждането и употребата им, като например изследванията, как един и същ елемент реагира на облъчване и обработка; да се засили отглеждането на много важни диворастящи билки, както и на около 20 вида вносни растения, като се внимава да не се получи израждане; да се засили разработването на нови суровини.
Акупунтура и мокса
Акупунктурата и моксата са важна комплексна част от китайската медицина. В началото те са били само един метод за лечение, а после постепенно се развиват до отделно направление в науката, което систематизира всички техники, използващи тези два похвата, както и закономерностите и теоретичната основа при клиничните случаи. Акупунктурата и моксата имат много дълга история. В древните писмени източници се споменава многократно, че първоначално са се използвали каменни игли. Те се появяват преди 4000 до 8000 години, през каменната ера, т.е. в края на родовоплеменния строй. Тези игли са откривани при археологически разкопки. През периода на Пролети и есени (770-476 г.пр.н.е.) медицината се отделя от знахарството и шаманизма и се превръща в специализирана наука. Според “Записки от Пролети и есени”, известен лекар при лечение на владетеля на царство Дзин, Дзингун, е използвал акупунктура и мокса. От воюващите царства до Западна Хан (476 г.пр.н.е. – 25 г.) с напредването на техниката на леене на метал, започват да се използват все повече метални игли, които заместват каменните и така ускоряват развитието на този вид лечение. През Източна Хан и Трицарствието се появяват много известни лекари в това направление, като един от тях – Хуан Пуми съставя “Основи на акупунктурата и моксата”, която систематизира знанията в тази област. Акупунктурата и моксата продължават да се развиват до династия Тан и се разпространява в Корея и Япония. През Тан акупунктурата и моксата се отделят като самостоятелна наука и се преподава отделно. Тя се развива и през 16 в. започва да се разпространява и в Европа. Но през династия Цин при лечение започва да се набляга главно на употребата на лекарства, а по-малко на акупунктурата, което до някъде поставя пречка пред развитието и. След основаването на КНР през 1949 г., акупунктурата и моксата пак започват да се развиват. Сега, в цялата страна над 2000 болнични заведения използват акупунктура и мокса; изследванията в тази област засягат целия организъм и клинични случаи; събират се множество материали за ползата им за регулиране на проблеми и болести в организма, както и засилване на имунитета.
Китайски масаж
Китайският масаж представлява определени действия с ръка или с крайник върху акупунктурнитните точки или върху определени места с цел предпазване от болести и поддържане на тялото здраво.
Основни положения при китайския масаж
Китайският масаж се основава на теорията на китайската медицина и се извършва спрямо нейните основни принципи. При него не се приемат вътрешно лекарства, има много лек страничен ефект, има много добър ефект при лечението на много болести и един сравнително лесен за прилагане лечебен метод. Сферата му на прилагане е сравнително широка, но най-вече се прилага при заболявания на гръбнака, остри заболявания и наранявания на кръста и мускулите, проблеми с прешлените, със ставите и др. Масажът трябва задължително да се изпълнява според стандартизираните действия и техники и да отговаря на изискването за продължителност, със сила, равномерно, меко, в дълбочина.
Масажът може да се извършва не само с ръка, но и с крак, горната част на ръката или да се използват специални масажни прибори; понякога може да се втриват и специални лекарства, като медицинска паста и крем, олио от вид китайски дъб, сафлор или сусам, талк и други продукти, които да спомогнат за улесняване на масажа. Има много различни известни масажни техники, но най-често срещаните са мачкане и натискане, натискане с един пръст, гладене, клатене, силен натиск и др. Масажът може да се извършва от друг човек или сам на себе си. Когато се извършва от друг е основно за предпазване и лечение на болести, като тук влизат масаж на деца, на основните кости, цигун и др.; а когато човек извършва сам на себе си масаж е основно за поддържане на здравето си и може да бъде насочен към очите, четирите крайника, стомаха, отпускане и др.
Ефект на масажа
Първо, регулиране на функциите на вътрешните органи. Китайската медицина приема промените поради болестта за нарушаване на нормалното функциониране на вътрешните органи. Масажът използва техники с ръка за да възстанови равновесието във функционирането на даден орган и така съответно се постига лечебен и поддържащ здравето ефект. Второ, спомага за свободното движение на ци и кръвта. Тези два елемента са основни субстанции, които поддържат живота. Те се движат и свързват по меридианите. Ако в тези проходи настъпи промяна, това ще се отрази на вътрешните органи и съответно ще предизвика заболяване; а ако някой орган заболее, пак посредством тези канали това ще се отрази в целия организъм.
Масажът, чрез специални техники, може да активира функциите на меридианите за да може кръвта и ци да се движат нормално, съответно да се регулират функциите на органите и да се излекува заболяването. Трето, регулиране на мускулите, костите и свръзките. По отношение на кожата, масажът спомага за отварянето и; за мускулите – за гъвкавост и нормална работа; за вените – да премахне опасността от запушвания и да се движи нормално ци и кръвта. Масажът може директно да оправи сериозни проблеми с мускулите и костите, затова, без значение дали болестта е вътрешна, проявяваща се навън, или обратно, както и при наранявания и изкривявания, може да се прилага масаж.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар