Хората в древността са били дълбоко и съкровено свързани с Природата и са я почитали във всички нейни проявления. Така определени места са придобили свещено значение за тях и са били обожествявани. Например скали, дървета, планини, езера, реки и извори. Някои от боговете са били отъждествявани с определени места, а други са принадлежали на племето. Номадските народи, първоначално ловци и след това пастири са имали нужда от преносими богове. Всяко племе или клан е притежавало собствено божество пазител и покровител. Племенно божество е например Дана, Великата майка богиня на племето, известно в ирландските легенди като Туата де Данаан, Народът на Дана. В северната традиция боговете обитават измерение наречено Асгард – “царство на божествата”. Асгард може да се опише като царство на безвременно съществуване, непрекъсвано от смърт и прераждане.

В северните предания е имало разпределение на боговете: някои са обладавали силите на изразяването – съзнанието и душата, други били включени в органичния процес на разтеж и развитие на физическа форма. Заедно те си сътрудничели при облагородяването на духа. Главният между тях е бог Один. На английски Уодан, а на немски Водан. Всяко от тези имена е свързано с представата за скрит източник на върховна сила и мъдрост. Один е изобразяван и като Ранения лечител – бродещ шаман и учител, загрижен за оцеляването на другите, който ги води през промените към осъзнато усещане. С други думи той е разглеждан като водач към следващия етап от еволюционното развитие, който сам е преминал по този път и познава неговата същност. Один е бил майстор на маскировката, което подсказва, че духовните реалности не се приемат лесно в света на нашето ежедневие.

Те са около нас, но маскирани като обикновени неща, които най – често приемаме за даденост. Така както бог Один може да се възприеме като сила, която ни дава възможност да виждаме това, което е невидимо за нас, бог Хеймдал ни дава силата да чуваме това, което не сме могли да доловим. според митовете Хеймдал е извършил жертвоприношение, отдавайки едното си ухо, но в замяна бил надарен с остър слух, подобно на Один, който загубва окото си, но е станал всевиждащ. Хеймдал се превърнал във връзка между Асгард и Мидгард – между небето и земята и учител по скрито знание. Бог Тюр е митична фигура, въплъщение на справедливостта и благополучието. Той се представя като вечен проектант, който съблюдава структурата на нещата и установява и подържа правилен ред на всички нива на съществуване. Тюр носи силата на рационалното съзнание и на способността да се разсъждава и да се отсъжда правилно.

Друг бог е Тор той е смятан за бог на войната. Служел си с огромен могъщ чук. Той е владетел на гръмотевицата и светкавицата, на онези сили в природата, които защитават земята, като я прочистват, оживяват атмосферата и носят освежаване и обновление. Чукът е бил не толкова оръжие за агресия, колкото символ на мъжката пораждаща сила, на способността да се постигне целта посредством физическо усилие. Тор е мощта на физическата сила, на твърдостта и верността и защитник от враждебните разрушително сили. Фрей – името означава “господар” и олицетворява мира, изобилието, удоволствието и сетивната любов. Към него са се отнасяли като към бога на нашия свят, защото той бил смятан за земен благодетел, който управлява силите на природата, отговарящи за разтежа и растенията.

По тази причина бил почитан като бог на плодородието и изобилието. Балдур името означава “принц” е богът на светлината и просветлението и се свързва с красноречието и радостта. Балдур характеризира помиряването или равновесието между силата и нежното убеждаване. Сол е бляскава богиня, персонификация на слънцето, което в предхристиянски времена се е възприемало в женски облик. Фрейя думата означава “госпожа” е богиня на красотата и сексуалното удоволствие. Фрига името означава “любима”. Тя е свързана с физическата любов, обещанието, женитбата, раждането и децата, а също с помирението – необходим атрибут в домашните дела. Мани е персонификация на Луната, която в скандинавската митология е от мъжки род и се свързва с измерването на времето и регулирането на естествените процеси.

Трите норни са въплъщение на причината и следствието от проявата на нещата. Наричат ги тъкачки на съдбата, а не нейни творци, защото всеки от нас до голяма степен е отговорен за своята собствена участ. Въпреки, че съществува и факторът случайност, именно реакцията на личността към неочакваната промяна определя крайния изход. Най – старата от трите норни е Урд. Думата означава “произход” или “това, което се е случило”, което е произлязло от предишни действия. Втората се нарича Верданди или “това, което става”. Тя управлява настоящето, а то е резултата от това, което е било преди. Най – младата от трите норни се казва Скулд, което означава “разпределител”. Тя изтъкава бъдещето от нишките на миналото и настоящето.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: