Храненето е пълноценно, когато човешкия организъм получава чрез храната всички необходими хранителни съставки – белтъчини, мазнини, въглехидрати, минерални соли, витамини, ензими и вода. Белтъчините са градивния и жизнено необходим елемент в храната на човека. Те са основното вещество, от което се изградени клетките и междуклетъчното вещество, мускулите, ферментите и др. Мазнините са също важна съставна част в храната и са източник на енергия. В зеленчуците и плодовете те се съдържат в минимално количество, с изключение на ядките от орех, бадем, лешник и др.

Въглехидратите в плодовете и зеленчуците се намират под форма на монозахариди, дизахариди и полизахариди. Те са източник на енергия за дейността на клетките. Монозахаридите са разтворими във вода и не се преработват от хранителните ферменти, а постъпват в кръвта неизменени. Това са най – ценните при храненето захари. Те се съдържат главно в плодовете и в съвсем малко количество в зеленчуците под формата на глюкоза – гроздова захар и фруктоза – овощна захар. От дизахаридите в плодовете се съдържа главно захарозата – цвекловата захар. Преди да премине в кръвта, под действието на храносмилателните киселини и фермента захараза тя се превръща в глюкоза и фруктоза.

От полизахаридите в зеленчуците и плодовете се съдържат скорбялата, целулозата и пектиновите вещества. Всички те са неразтворими във вода. Скорбялата, за да се приеме от организма като храна, се разпада от храносмилателни сокове на глюкоза и така постъпва в кръвта. Целулозата и пектинът, макар, че са почти неизползваеми от човешкия организъм, са важен фактор при храносмилането. Целулозата дава обем на храната, предизвиква дразнене на храносмилателните жлези и усилва перисталтиката, необходима за правилното придвижване на храната в червата и изпразването им. По този начин тя подпомага механичното почистване на червата от отровни и дразнещи вещества и предпазва организма от самоотравяне.

Пектинът също не се използва като храна от човешкия организъм, обаче и той играе важна роля за нормалното състояние на храносмилателната система, като успокоява и укрепва стомашната и чревната лигавица, обезврежда някои отровни вещества в стомашно – чревния канал, променя бактерийната флора на червата, унищожава някои бактерии и пр. Повече пектин съдържат портокалите, кайсиите, ябълките, крушите, сливите, вишните и др.

Минералните соли са необходими за човешкия организъм при строежа на скелета и зъбите, при подържане на нормалната възбудимост на нервите и равновесието между киселините и основите в организма, както и при много други жизнени процеси. Те се набавят главно от зеленчуците и плодовете, които са по – богати от животинските продукти на минерални соли. В тях преобладават солите на калия. В голямо количество са и солите на калция, фосфора, магнезия, а в по – малко количество – на натрия и хлора. Минералните вещества активно участват във всички жизнени процеси и без тях животът е невъзможен.

Калият взема участие при строежа на клетките на мозъка, бъбреците и мускулите. Той има особено значение за дейността на мускулатурата и особено на сърдечния мускул, взема участие при обмяната на водата, като съдейства за отделянето и от тъканите и има противоположно действие на натрия, който задържа водата в тях. Богати на калий са баклата, фасулът, грахът, спанакът, салатата, зелето, картофите, кайсиите, прасковите, касисът и др. Калцият е необходим за разтежа и укрепването на организма, за строежа на костите, за правилното съсирване на кръвта и др. Установено е, че около 55% от минералните соли в човешкия организъм са калциеви соли. Човекът се нуждае дневно от 0.5 грама калций.

Богати на калций са алабашът, краставиците, зеленият фасул, целината, салатата, цветното зеле, празът, малините, прасковите, гроздето и др. Фосфорът участва в строежа на костите, в обмяната на въглехидратите, в дейността на нервната система и мускулите, поддържа киселинно – основното равновесие в кръвта, участва в състава на ферментите, които разпадат захарите. Богати на фосфор са баклата, фасулът, грахът, краставиците, спанакът, алабашът, брюкселското зеле, орехът, бадемът, малините и др.

Магнезият е абсолютно необходим за дейността на мозъка, мускулите, сърцето, кръвта, костите и др. Играе важна роля при дейността на редица ферментни системи, участва в процесите на въглехидратната и фосфорната обмяна. Богати на магнезий са всички зеленчуци със зелен цвят, защото той влиза в състава на хлорофила – алабашът, празът, спанакът, салатата, краставиците, ряпата, доматите, бадемите, орехите и др.

Желязото е тясно свързано с най – активните процеси на клетката. То е необходимо на хемоглобина и на някои клетъчни ферменти. Намира се в по – голямо количество в зеленчуците, които съдържат хлорофил – спанак, коприва, зеле, салата, репички, краставици, лук, праскови, дюли и др. Сярата влиза в състава на кожата, ноктите и космите. Необходима е за дейността на жлъчката, слюнката, за нормалната дейност на жлезите с вътрешна секреция, на черния дроб и др. Източници на сяра са лукът, чесънът, цветното зеле, алабашът, копривата, бадемите, лешниците и др.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: