Доматите са едни от много ценните зеленчуци както в прясно, така и в преработено състояние. Химичният им състав е твърде различен в зависимост от сорта, почвено-климатичните условия и начина на отглеждането им. Доматите съдържат белтъчини, киселини, глюкоза и фруктоза и по-малко захароза. А също скорбяла, целулоза и пектин. От органичните киселини доматите съдържат главно лимонена и ябълчена и незначителни количества оксалова киселина. Те са богати с калий и фосфор, а в по-малки количества съдържат магнезий, сяра, хлор, калций, натрий, желязо. Доматите са богат източник и на витамини. Те съдържат от 12 до 43,6 мг % витамин С, 1,6 мг % каротин, 0,7 мг % витамин В1 и пр. Разнообразният им витаминен състав повишава горивните и обменните процеси, спомага за оползотворяването на хранителните вещества в организма и за разграждането и отделянето на редица водоразтворими и силно отровни продукти при обмяната на белтъчините, влияе също така благоприятно на отделянето на урината.
Благодарение на това, че доматите се приемат в по-голямо количество в сурово състояние, те са особено ценни като източници на витамини и особено на витамин С, който е най-слабо устойчив при преработването и загряването на продуктите и към който човешкият организъм има повишена чувствителност. В това отношение те са добър заместител на лимоните. Най-много хранителни вещества съдържат зрелите и пресни домати. Зрелите домати съдържат 2-3 пъти повече витамин С от зелените. Поради това, че витамин С е крайно неустойчив и бързо се руши в присъствие на светлина и въздух и при допир с метал, доматите за салата, готвене и консервиране трябва да се нарязват непосредствено преди да се употребят и то задължително с неръждясващ нож.
По същите причини не се препоръчва да се сушат доматите на открито. Доматеният сок, пастьоризиран и съхраняван добре, запазва витаминното си съдържание в продължение на две години с минимални загуби. Той може да се използва като питие и храна. Консумиран през пролетните месеци, когато липсват други зеленчуци, доматеният сок укрепва здравето, засилва работоспособността и подобрява апетита. Доматите се включват широко и при диетичното хранене при редица заболявания. При бъбречните заболявания те оказват подчертано пикочогонно действие благодарение на съдържанието на минерални соли, най-вече калиеви, на витамин С, захари и органични киселини. Установено е, че доматите повишават очистителната функция на бъбреците.
При остър и хроничен хепатит, както и при жлъчно-каменна болест доматите и дометеният сок увеличават отделянето на жлъчен сок, с което подобряват смилането и усвояването на основните хранителни вещества, съдържащи се в приеманата храна и главно на мазнините. Доматите и доматеният сок се използват в диетичното хранене и при болести на обмяната на веществата, като артрит, затлъстяване, захарна болест, а също и при анемии и някои кожни заболявания. Съдържащия се в доматите в голямо количство калий измества натрия от тъканите и улеснява отделянето му от урината заедно с голямо количество вода. Това прави доматите много ценни при хипертонична болест и атеросклероза. В прясно състояние доматите се запазват за непродължително време при домашна обстановка. За тази цел е необходима по-ниска температура, 1-2 градуса С.
За по-продължително време се запазват зелени или избистрени домати от по-късно засадени растения, добили характерния за сорта размер, които бързо доузряват. Плодовете доузрели на растението и при съхраняването, почти не се различават по химичния си състав и външен вид от останалите. За доузряване зелени домати се съхраняват в северна стая, наредени в един или два реда в щайги при температура 10-12 градуса С и относителна влажност на въздуха 80-85 %. Срокът на съхраняването се удължава до 60-70 дни и процентът на загуби се намалява, ако се обвият в хартия. Доматите доузряват добре и на стъблото, като се изскубнат с корен късно през есента растения с повече плодове и се окачват в помещение, в което температурата не спада под 0 градуса С.
На корен доматите доузряват и на открито, като изскубнатите растения се нареждат в две успоредни редици с корените навън на разстояние 50 см една от друга и на височина 1 метър. Разстоянието между редиците нагоре се намалява и те почти се доближават и образуват канал, по който въздухът има достъп. Редиците се покриват със слама и растителни остатъци от градината. При студено време двете страни на канала също се затрупват със слама. През две седмици в хубав слънчев ден редиците се разкриват и доузрелите плодове се обират. Доузряването продължава до декември.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар