Патладжаните у нас са широко разпространена и използвана култура. Хранителната им стойност е в зависимост от сорта, почвено-климатичните условия и агротехниката, която се прилага при отглеждането им. По съдържание на хранителни вещества и особено на витамини те отстъпват на доматите и пиперките но не и на останалите зеленчуци. В тях се съдържат минерални соли, целулоза, мазнини, дъбилни вещества, витамин С. Съдържат още фосфор, калций, желязо, сяра и хлор. Потладжаните се използват, когато са добили характерните за сорта големина, форма, цвят и лъскавина на кората, имат нежна месеста част без вътрешни празнини и едва са образували светли семена. Те съдържат веществото соланин, на което се дължи слабо горчивият им вкус. Ето защо преди да се използват се посоляват или се изкисват в 3 %-ова солена вода, при което се извлича значителна част от него.
В по-късен стадий на развитие при недостатъчно поливане в сухо и горещо време количеството на соланина се увеличава и те стават непригодни за храна. Те са опасни за консумиране, защото в по-голям процент соланина е отровен. Разнообразният химичен състав прави патладжаните полезна храна за човека. Поради богатото им съдържание на желязо те, както спанакът и копривата, се използват при малокръвие и отслабване на организма при тежко боледуване. Патладжаните съдържат вещества, които намаляват холестерола в кръвта и затова могат да се включат в диетичния режим на болни от атеросклероза. Те обаче не бива да се консумират от болни със стомашно-чревни заболявания поради голямото им съдържание на мъчно смилаема целулоза.
Не се препоръчват и при болни с оксалтни и уратни камъни, тъй като съдържат оксалова и пикочна киселина и други пуринови вещества, въпреки че имат добър пикочогонен ефект. По същата причина патладжаните не бива да се консумират и при редица нарушения на обмяната на веществата, като подагра, артрити, затлъстяване и др. В прясно състояние патладжаните се запазват, като се берат късно през есента, преди да настъпят студовете. Берат се млади, добре развити, с тъмновиолетов цвят, с дълги дръжки. Нареждат се на един ред в щайги и се поставят в хладно и проветриво помещение. По-добре се запазват ако се обвият в хартия. По-продължително се запазват в сандъчета между счукани дървени въглища или пресята дървесна пепел. Най-благоприятна температура за запазването им е 6-7 градуса С при относителна влажност на въздуха 85-90 %. Те могат да се запазят и на открито, като растенията се изскубват късно през есента с корените и се редят на купчинки, които се покриват със слама или с растителни остатъци от градината.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар