Лукът е най-широко използваният зеленчук в нашата кухня. Той се употребява през пролетта зелен, а през цялата година – зрял. Луковицата на лука съдържа сухо вещество, суров протеин, от който по-голямата част са лесно усвоими белтъчини, минерални соли, витамин С, витамин В1, витамин В2. Зелените листа на лука са по-бедни на сухо вещество, но значително по-богати с витамин С, от 100 до 144 мг % и на каротин от 1,3 до 5,9 мг %. Установено е, че по-малките луковици са по-богати с витамин С и каротин. Лукът особено приет в суров вид, благоприятства храносмилането, като предизвиква по-обилно отделяне на стомашен сок и особено на солна киселина. В резултат на това приетата храна се смила и се усвоява по-добре. Солната киселина и етеричните масла, съдържащи фитонциди, с които е богат лукът, допринасят за унищожаването на вредните бактерии, попаднали в стомаха заедно с храната.

Човек от най-дълбока древност е познавал профилактичните и лечебните свойства на лука, които се дължат на съдържащите се в него фитонициди. Установено е, че фитоницидите на лука убиват причинителите на най-опасните заболявания у човека – стафилококите, стрептококите, холерните, парахолерните и дизентерийните бактерии. Установено е още, че лукът намалява съдържанието на холестерина в кръвта и спира развитието на атеросклерозата. Лукът се използва при лечение на рахит, лимфните жлези, затлъстяване и някои кожни заболявания. При ухапване от насекоми (пчела, оса) натриването на ухапаното място с лук предпазва кожата от инфекция. Лукът влиза в състава на почти всички български ястия и е основната част на яхниите и плакиите.

Пресният лук през пролетта и през лятото и зрелият през зимата не трябва да липсва от нашата трапеза. Лукът в прясно състояние се съхранява най-добре при температура 0-1 градуса С и при относителна влажност на въздуха 75 – 80 %. Подходящ за продължително съхраняване е лукът, който е произведен от арпаджик. Преди да се съхрани той се изсушава няколко дни на слънце, след което се сплита на венци и се окачва под навес да доизсъхне. Прибира се в сухо помещение и се окачва на стената. Лукът понася температури по-ниски от 0 градуса С, без да губи способността да възтановява свойствата на пресния лук, както и способността да прораства. Ако лукът не е сплетен на венци, стъблото се отрязва на 3-4 см от главата и след като се изсуши добре, се нарежда в щайги и се прибира за съхраняване. По-добре се съхраняват лютивите сортове лук. Съдържанието на витамин С по време на съхраняването малко намалява. Напролет, при прорастването, лукът увеличава почти два пъти съдържанието си на витамин С.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: