Семената се засяват по няколко начина и на различни места в зависимост от едрината им и от особеностите на растението. Семената на цветята, които не понасят разсаждане – латинка, ешолция, мак и др се засаждат направо на постоянно място, там където растенията ще цъфтят. Разстоянието между растенията се осъществява чрез проскубване – два пъти с оглед лехата да бъде добре гарнирана. Семената на двугодишните цветя – теменуга, незабравка, силене и др се засяват през лятото в градината на полусенчесто място. Растенията се пикират /присаждат/ още в ранна възраст също в градината на полусянка и през октомври се засаждат на постоянно място. Някои от тях започват да цъфтят още от първата есен. Семената на летните цветя трябва да се засяват през февруари – март, за да се получат цъвтящи растения през май. Тези цветя не понасят температура под 0 градуса целзии, домакинята може да засее семената им в сандъчета, поставени в затоплени и светли помещения.
През топлите часове на деня сандъчетата трябва да се изнасят на слънце, за да се получат растения с по – дебели стъбла и гъсто наредени листа. Когато растенията започнат да си пречет взаимно, те трябва да се разсадят в друго сандъче, където остават, докато мине опасността от пролетните слани. Поради трудното отглеждане на качествен разсад при домашни условия за предпочитане е той да бъде купен от цветопроизводителите. Семената на саксийните цветя, които се размножават по полов път също се засяват в топли помещение, но младите растения са по – деликатни и трудно се отглеждат при обикновени домашни условия. Семената на многогодишните градински цветя с разклонен корен /които понасят разсаждане/ се засяват през април – юни в наторена градинска леха.
Когато растенията поизрастнат, те се пикират на 10 – 15 см разстояние също в градината, а през есента се засаждат на постоянно място. Те обикновено зацъфтяват на втората година. Новите растения не се създават от семена, а от други части на майчиното растение – коренища, корени, стъбла или листа. Разделяне. То се прилага при старите многогодишни растения, които образуват повече от едно стъбло. В такъв случай растението се изважда от почвата или се подкопава и с остър нож се разделя на части, всяка от които носи част от старите корени и поне един стъблен вегетационн връх. Разделянето се прави през почивния период на растенията или в началото на вегетацията.
Чрез него същевременно става разреждане и подновяване на многогодишните цветя, защото те при продължително оставяне на едно място се сгъстяват и започват да образуват тънки стъбла и долнокачествени цветове. Стъблени резници. Резниците са части от млади стъбла и носят 3-4 възела. Долният отрез на резника се прави на 1-2 милиметра под някой от възлите. За ускоряване на вкореняването той се разцепва кръстообразно на дълбочина 1-2 мм. Още по – добре се вкореняват къси отлющени клончета, наричани „резници с пета”. При цветята с дебело стъбло резниците могат да се правят само с един възел. Резниците могат да се вкореняват, като се натопят във вода, но най – добра среда за вкореняването им е промития, влажен речен пясък.
В него те се забождат на дълбочина 1-2 см. За да се избегне завяхването и да се ускори вкореняването, листата на резника се съкращават. Със същата цел резникът се покрива със стъклен похлупак, който задържа влажен въздух около резника и същевременно пропуска светлината. При повечето от цветята вкореняването става най – бързо при температура 18 – 20 градуса. Сочните резници – резниците от кактуси, красула, ешеверия и др – се вкореняват без захлупване. Резници от листа. Някой цветя /индийски меч, узамбарската теменуга и др./ могат да се възпроизвеждат от отделен лист или част от лист. Листните резници се вкореняват най – лесно във вода. Луковици. Растенията с подземно стъбло луковица при домашни условия се размножават почти изключително чрез луковиците.
Така получените нови растения не само възпроизвеждат сорта, но и започват да цъвтят много по – скоро в сравнение с растенията, израсли от семе. Отделянето на луковиците се извършва през покоя. За луковичните растения, чиито листа изсъхват през покоя – лалета, нарциси, зюмбюл, отделянето става при пожълтяването на листата. При цветята, които запазват листата си през покоя отделянето се извършва след прецъфняването. Някои растения – кремове, лалета – образуват луковици и по стъблото си. Стъблените луковици се отделят, когато започнат сами да падат. Отводи. Правят се най – често при храстите, но се практикуват и при тревисти растения, които трудно се вкореняват – карамфил. Използват се едногодишни клончета. Те не се отрязват от майчиното растение, а само се заравят и то така, че върхът им да остане открит. По заровената част на отвода с остро ножче се правят надлъжни разрези през възлите, което улеснява вкореняването. Присаждне /облагородяване/. Прилага се най – често при декоративни храсти, предимно при розите.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар