У нас се нарича Семейно щастие, защото е изключително издръжливо. Растението вирее при слабо светлина, за което спомага и сравнително бавното му нарастване. То не е взискателно и към почвата. Най – добра почва за отглеждането му е смес от равни части градинска пръст и изгнил говежди тор. Не страда от праха, защото листата му са едри, жилави и лесно се мият. Възрастните растения развиват голяма розетка от лъскави елиптични листа, които са или тъмнозелени или зелени с бели ивици. Аспидистрата цъфти, но цветовете и почти не се забелязват, понеже имат тъмна багра и се разполагат до повърхността на почвата на коренището. През лятото трябва да се полива редовно, но не обилно – да не се застоява вода в подложката. През този сезон тя нараства добре на северен балкон или на сянка в градината. Размножаването на растението става чрез разделяне.
Бегония.
Има месесто стъбло, което бавно нараства, образувайки гъсто разположени блестящи листа с червена долна повърхност. Размножава се лесно чрез резници през лятото, които лесно се вкореняват. Расте най – добре в смес съставена от 24 части листовка, 4 части пясък и 1 част изгнил говежди тор.
Бръшлян.
Вечнозелен храст с лъскави листа, отличаващ се със забележителна устойчивост на сянка. Някои видове са подходящи за саксийно отглеждане и намират широко място в жилището като растения с падащо стебло. Най – добра почва за бръшляна е смес от 2 части градинска пръст, 2 части листовка и 1 част пясък. Бръшлянът се размножава главно чрез вкореняване на едногодишни клончета във вода. Бръшлянът може да се присажда върху аралия. В такъв случай се получава красив храст с плачеща форма.
Папрати.
От богатите на форми групи на папратите за жилището препоръчваме само три вида – нефролепис, полиподиум и богородичен косъм. Най . разпространен е нефролеписът, защото понася сравнително най – добре условията в жилището. От него са разпространени три варианта. Единият има дълги листа, грациозно извити навън и разделени гребеновидно. Вторият е с гъста туфа от многократно и неправилно и неправилно разделени и нарязани листа. Третият е най – интересен, понеже образува и двата типа листа. Нефролеписът вирее добре както в по – топли, така и в по – хладни помещения.
Сенсевиера – индийски меч.
а украса се използват главно два вида – гвинейска и цейлонска, които си приличат. Те имат мечовидни листа, нашарени с белезникави ивици без ясни очертания. Още по – красиви са вариететите с бледокремава периферия на листата. По – рядко се среща видът цилиндрика – с цилиндрични листа. И трите вида са с месести листа, поради това те понасят сухия въздух в жилището и издържат на почвена суша, въпреки че имат слаба коренова система. При влажен въздух и температура 25-30 градуса те нарастват бързо, а ако се държат на светлина, дават и цветове.
Цветовете им, събрани на грозд върху дълго цветоносно стъбло, издават нежен аромат, а венчето им, което има форма на тясна тръбичка, най – често е с белезникава багра. Размножаването на сансевиерата най – лесно става чрез разделяне, но през лятото могат да се използват и резници от листа. Листът се нарязва напречно на късове с дължина 8 – 10 см, които потопени в чаша вода, се вкореняват без особени грижи. Сенсевиерата вирее добре в почвена смес, съставена от 2 части градинска пръст, 2 части листовка и 1 част пясък.
Тя понася колебливата температура в помещението, но е много чувствителна към поливането. През лятото може да се полива с повече вода. През зимата обаче поливането трябва да бъде оскъдно и да се извършва така, че да не се мокрят листата. Всяка капка вода застояла върху листата, причинява загниване. Особено опасно е застояването на вода в основата на листата. Растението се засажда плитко – основата на листата да остане открита. Иначе те загниват.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар