За тераси и балкони подхождат декоративни растения с големи размери, изискващи слънце и свободен достъп на въздух. Ако към тези растения се прибавят някой едногодишни растения, даващи обилен цвят, терасата ще бъде още по – красива.

Бусинголция.

Стъблото и е катерливо или лазещо, нараства бълзо и за една година може да достигне 6 метра дължина. Листата и са тъмнозелени, месести и лъскави. Цветовете са дребни, бели, ароматни, събрани на гроздове. Тя изисква богата почвена смес, съставено от добре изгнил оборски тор, малко градинска пръст и малко пясък. Поради бързото и нарастване е отлична за лятна декорация на оградите, терасите и балконите и за висящи саксии. Стъблата на растението са едногодишни, но грудките, които растението образува в почвата, се запазват. При нашите условия те трябва да презимуват в избени помещения. През пролетта те се отделят една от друга и се засаждат поотделно.

Върбинка.

Развива се добре на северно и източно изложение. Размножава се лесно чрез семена. Когато растението е в свободна почва, стъблата му често сами се вкореняват, ако се допират до земята. Поради лесното и отглеждане и голямо разнообразие на багрите на цветовете и върбинката е желана във всеки дом. Падащото и стъбло гарнира добре съдовете, в които расте.

Долихос, негърче.

Прилича много на боба, но има по – дебело стъбло с червеникава багра и виолетовочервени цветове. Плодовете му са също виолетовочервени и допълват красотата на растението в по – напреднала възраст. Интересни са и семената – едри, сплескани, черни, с тънка бяла ивица върху част от ръба. Поради това растението се нарича негърче. Плодовете и семената могат да се използват за храна. З

Зебрина, традесканция.

Нашият народ е дал на растението името „не ме бутай”, защото стъблото му е крехко и лесно се чупи. Зебрината е едно от най – разпространените саксийни растения, но при стайна обстановка рядко е в добро състояние. При отглеждането и на бялкони и тераси стъблото и се покрива с гъсто наредени листа. Едрите стъбла увисват и покриват съда, а допрените до почвата клончета бързо се вкореняват и образуват красива туфа. Има много видове зебрина, но домакините предпочитат вида пендула, чиито листа са нашарени със сребристи и розови надлъжни ивици. Когато растението се отгрежда на открито през лятото, багрите на листата стават по – контрастни. Зебрината не трябва да се излага на силно слънчево огряване. Тя се чувства най – добре на източни и северни балкони и тераси.

За да расте нормално тя трябва да се засажда в широк и плитък съд, напълнен със смес от градинска пръст, листовка и оборски тор. Тъй като зебрините растата непрекъснато и са топлолюбиви, през зимата те трябва да се държат в топло помещение близо до прозорец. Размножаването става много лесно – чрез вкореняване на допрените до почвата стъбла или /през лятото/ чрез вкореняване на откършено клонче, потопено във вода.

Кавалер и дама.

Всяко растение образува два типа цветове – женски само с плодник и мъжки, само с тичинки. При някои сортове мъжките цветове са кичести и много красиви. При опрашване от мъжките цветове се образуват семена. При домашни условия обаче по – лесно се прилага вегетативното размножаване. Растенията имат два вида стъбла: подземно, което е надебелено /грудка/ и трайно и надземно израстващо от грудката всяка пролет и загиващо през есента. Когато листата започнат да пожълтяват, което е признак, че краят на едногодишното стъбло е наближил, поливането трябва да се намали постепенно, докато стъблото увехне.

След изрязването на стъблото, саксията се прибира в помещение където температурата не спада под 0 градуса целзий. През март грудката се засажда в нова саксийна пръст, полива се и се внася в топло помещение. Когато се покажат върховете на новите надземни стъбла, тя се изважда и се разделя така, че във всяка част да има поне по един стъблен връх. Отрезите се посипват с прах от дървени въглища, за да не се получи загниване. Отделните заедно с част от грудката нови стъбла се засаждат поотделно. Размножаването може да стане и по – късно, когато стъблата достигнат 8-10 см височина. След отчекването им от грудката те се забождат плътно в мокър пясък или в саксийна пръст, захлупват се със стъклени буркани, за да има край тях влажен въздух и се оставят в топло помещение, докато се вкоренят.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: