Пренесен от африканското крайбрежие на Средиземно море, олеандърът расте и цъфти само при много слънце. През пролетта и лятото, когато нараства изисква много вода, но най – съществен фактор е слънцето. Цъфти през лятото, но цветните му пъпки се образуват още през есента и то по върховете на леторастите – клончетата, които са израстли през лятото. За да се увеличи броят на такива клончета веднага след прецъфтяването се отрязват клончета, които са имали цветове, като се оставят само най – долните 1 – 2 листа. По това време растенията имат най – голяма нужда от хранителни вещества. През лятото растението се подхранва, 2-3 пъти къпе се през горещите дни и се полива обилно. Колкото по – добри условия се създадат за развитието му, толкова по-мощни ще станат новите клонки и толкова по – изобилни ще бъдат цветовете през следващото лято. Чрез отрязването на клонките с прецъфтели цветове стъблото се подържа в по – красива форма.
То става по – ниско и по – разклонено. Отрязаните клончета могат да служат за размножаване, като се вкоренят в съд с вода. При работа с олеандъра, бъдете внимателни, защото всиччки негови части са отровни! През зимата се прибира в студено, но светло помещение / с температура 1 – 5 градуса С/ и се полива само, когато пръстта напълно изсъхне. Има много сортове олеандър, със зелени и пъстри листа, с кичести и обикновени цветове, с бяла, жълта, розова и червена багра на цветовете. Всички сортове се отглеждат по еднакъв начин и се нуждаят от тежка почвена смес, съставена от равни части глинеста градинска пръст и изгнил оборски тор с прибавка на малко пясък.
Обички.
Нашият народ е нарекъл това растение обички, защото най – разпространените му сортове имат увиснали цветове. Най – красиви са цветовете на сортовете „Пастьор”. Те са едри кичести с бяло венче и червена чашка. Красиви са и много други сортове, чиито цветове се различават по дължина, по разположение върху стъблото и по багрите на чашката и венчето. Най – често цветовете имат двубагрена окраска – бяла с розова, червена или пурпурна. Обичките са любимото цвете на нашия народ, затова често ги виждаме да цъфтят през зимата по прозорците на отопляваните помещения. Правилно е обаче през зимата да им се дава почивка. Те сами изразяват нуждата си от нея.
В края на есента листата на растението пожълтяват. Това е признак за настъпването на почивния период. Намалете поливането, за да ускорите окапването на листата. После приберете растението в студено помещение с температура 1 – 5 градуса С и ги поливайте от време на време, колкото да не изсъхнат стъблата им. През пролетта изрежете миналогодишните клончета, като запазите само долните 1 – 2 възела. След това оставете растенията на топло място и ги поливайте радовно. По – този начин ще се получат по – малки реторасти, но те ще са по – дебели и с по – гъсто наредени листа, ще дадат по – изобилен и по – качествен цвят.
През вегетацията поливайте и разрохквайте саксийната пръст, дръжте растенията на много светлина, но не ги оставяйте на пълно слънчево огряване. Те се развиват най – добре на балкони и тераси с източно и северно изложение. Най – подходяща за тях е сместта от 4 части листовка, 2 части оборски тор и 1 част чист пясък. Обичките понякога дават семена, но те не възпроизвеждат сорта, затова практиката да се получават нови растения от клончета е правилна.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
пощата
Бъди първия оставил коментар