В отечеството си – Китай и Япония – хибискусът е буен храст, но при нас е скромно сексийно растение с хубави, лъскави, трайни листа и с още по – хубави едри, червени цветове, които се образуват до края на есента. За развитието си се нуждае от много светлина, но не понася силно слънчево огряване. Вирее добре при северно и източно изложение. Когато хибискусът се остави да расте свободно, той става висок, слабо разклонен и с оголено стъбло. Така неговата красота не само се намалява, но се и загубва. Правилно е всяка пролет миналогодишните леторасти да се отрязват ниско, като се оставят само долните 2-3 пъпки, а след това да се смени и пръстта. Хибискусът расте добре в смес от листовка, угнил говежди тор, малко градинска пръст и малко пясък. След като се смени пръстта, растението се полива обилно, но по – късно се сипва вода само, когато пръстта позасъхне. Когато се появят новите клончета и се развият листата по тях, започнете да подхранвате вашия хибискус с торови разтвори през 2 – 3 седмици.
Ще бъдете изненадани от бързината на разтежа му и от изобилието на цветовете му. През есента намалете водата, а през есенните слани приберете растението в хладно, но светло помещение, където да прекара почивния си период. Хибискусът е любим гостоприемник на листни въшки. Това ви задължава да го наблюдавате, като спирате вниманието си главно на малките клончета и цветните пъпки, които са най – желаното място за въшките.
Хортензия.
Тя е едно от най красивите и подходящи цветя за тераси и балкони с източно и северно изложение. Лесно е и отглеждането и. Въпреки това домакините често се оплакват, че хортензията им не цъфти. Вгледате ли се в цъфтящата хортензия, ще установите, че клончетата, които носят цветовете, почти във всички случаи израстват от миналогодишни стъбла. Следователно първото условие, за да имате растение с цветове, е да отглеждате хортензията така, че всяка година тя да дава добре охранени разклонения. Когато баграта на цветовете започне да се променя, отрежете цветоносните клончета, така че да останат само най – долните им 1-2 колена.
От тях до есента ще израстнат нови клонки. Запазете и стъблата, които израстват през пролетта от основата на растението, защото и те на следващата година ще образуват цветоносни клончета. Внимавайте броя на клончетата, които ще се образуват през лятото, да не е много голям. Той трябва да е приблизително равен на броя на клончетата, които са цъвтели през лятото. Ако леторастите са значително повече, те ще дадат дребни съцветия или ще останат без цветове. Хортензията се нуждае от почвена смес, съставена от равни части листовка, градинска пръст и изгнил оборски тор. През вегетацията тя изисква редовно поливане и полусянка.
През есента саксийната пръст трябва да се засуши постепенно така, че леторастите да не се сбръчкат. При добро отглеждане новите стъбла в края на есента имат на върха си конусовидно образование, покрито с кафяви люспи. Такива стъбла ще цъфтят през следващата година. Когато листата окапят, внесете растението в студено помещение, може и тъмно. Поливайте я от време на време с малко вода. През март я внесете в топло помещение и започнете да я поливате редовно, но само когато пръстта засъхне. На терасата я изнесете след като мине опасността от слани. През лятото я поливайте обилно и я подхранвайте с торови разтвори през 10-15 дни.
Пръстта на хортензията трябва да се сменя всяка година. Това става през март, когато растенията се изнасят от студеното помещение. При подменянето на пръстта трябва да се внимава да не се пречупят върховете на стъблата. Ако въпреки това някое клонче се пречупи, то се отрязва на 1 см. На над близкото коляно. Така се предизвиква появяването на нови клончета от по – долните пъпки, които при добре развитите стъбла също дават цветове. Хортензиите се размножават чрез разделяне или чрез вкореняване на стъблени резници през лятото. Резниците се отрязват от върховете на леторастите на 1 мм под коляното. Те трябва да имат 2 – 4 напълно развити листа. Забождат се във влажен пясък или в смес от листовка и пясък и се захлупват със стъклен буркан, за да се подържа влажен въздух около тях.
Юка.
Има късо стъбло, което изцяло се покрива с гъста розетка от полуполегнали, жилави, мечовидни листа. От листата увисват белезникави нишки, които покриват розетката като паяжина. Растенията са топлолюбиви и понасят засушаване. При нашите условия те са и зимоустойчиви и могат да презимуват на терасата. Тези им особености ги определят като растения, подходящи за слънчеви тераси. Възрастните растения цъфтят като образуват високо, разклонено стъбло. Цветовете им са едри и представляват увиснали белезникави камбанки. Семената у нас обаче не узряват, затова размножаването става чрез издънките, които възрастните растения образуват.
Засаждайте юката в смес от градинска пръст, изгнил оборски тор и малко пясък и ако искате да цъфти, дръжте я на слънчево място. Якуба. Храст, който при стайни условия достига на височина около 1 метър. Нараства бавно и не се деформира. Има кожести трайни, лъскави, листа, чисто зелени или напръскани с белезникави петна и разположени срещуположно. Якубата расте добре в смес от 3 части градинска пръст, 2 части листовка и 1 част пясък. При домашни условия се размножава чрез разделяне на старите растения или чрез вкореняване на клончета от стъблото. Растенията трябва да презимуват в светли и хладни помещения. На терасата те се изнасят, когато премине опасността от слани, като не се поставят изведнъж на силно слънце. Якубите са разделнополови растения. В природата женските растения, след като се опрашат от мъжките, дават плодове, които наподобяват плодовете на шипката и правят растението още по – красиво.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар