При оформянето на двора интересът към иглолистните растения постоянно нараства. Почти всички, които строят жилище, имат желание в двора им да има поне няколко иглолистни растения. Този интерес е предизвикан най-вече от подчертаните им декоративни качества, които ги правят така привлекателни. Преди всичко иглолистните се отличават с постоянният си зелен цвят на короните и разнообразяват пейзажа в края на есента, зимата и началото на пролетта, когато останалите растения се намират в безлистно състояние. Тези растения имат красиви корони, често пъти с правилна форма, това може да се използва за създаване на отделни вертикални акценти в двора и за внасяне на разнообразие в обемите. Използването на иглолистни се налага и поради нарастващото замърсяване на околната среда. Те са вечнозелени и спомагат за пречистване на въздуха през цялата година.
За засаждане в двора по-често се предпочитат сребристите форми на иглолистните – сребристата ела, сребристият смърч, сребристият кедър и др. Поради малката площ на двора не е желателно да се създават големи групи от иглолистни. Прието да се засаждат три или най-много пет растения. По-гъсто и в по-големи количества иглолистните се засаждат тогава, когато трябва да се уплътни периферията на дворното място, особено към страната на преобладаващите ветрове или когато се налага да се маскират неугледни съоръжения, сгради или стени.
За тази цел могат да се използват видовете, като обикновената ела, обикновения смърч, зелената и синята дуглазка, белия и черния бор и др. За засаждане като солитери (единични дървета) се предпочитат иглолистни с подчертани декоративни качества – сребристият смърч, конколорката, кипарисът и лъжекипарисът, секвоята, тисът, туята. По Черноморието и в другите по-топли райони на страната – Старозагорския, долината на р. Струма за препоръчване е засаждането на кипариса, ливанския кедър, атлаския кедър, пирамидалният тис и др.
Тъй като кедрите имат по-обемни корони, те се засаждат предимно като солитери, а от останалите видове, които са с по-малки корони – кипариси, туи и тисове, могат да се създават групи от по-няколко растения. Растоянията, на които се засаждат отделните растения в групите, зависят от обема на короните им и са от 2-3 метра при кипарисите до 6-8 метра при видовете с по-големи корони, като бор, смърч, кедър. От иглостните храстовидни растения масово приложение при оформянето на двора намират смриката и нейните форми – особено ниската, хоризонталната. Този вид успешно се използва за засаждане при тераси, стълбища и скални кътове.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар