Историята на вуду започва с пристигането в Санто Доминго през втората половина на 17 век, на първите товари роби. В плантациите са докарвани роби от племената фулбе, бамбара, киамба, арада, мин, каплау, фон, махи, наго, майомбе, мондонг, анголци, сенегалци и др. Преглеждайки тези списъци човек може да си помисли, че цяла Африка е допринесла за заселването на Хаити.И все пак основния приток на роби е идвал основно от Дахомей и Нигерия. Самият термин вуду означава бог, дух, неговият образ. Служителките на божеството се наричат хунси (на езика фон: хун – божество и си – съпруга), първожрецът се нарича хунган, а първожрицата мамбо. гите божества Вуду са от пантеона на племената фон и йоруба. Наистина в каталога на хаитянските лоа (духове) фигурират и конгоански и судански божества, но повечето от тях заемат в народните вярвания много по – малко място от отреденото на великите лоа на „Африка – Гвинея”. Освен това основните божества и сега се класифицират според африканското племе или областта, от които произхождат.
Имаме богове наго, синига (сенегалски), анмин (минас), ибо, конго и уангол (Ангола). Аксесоарите на култа продължават да носят дахомейските имена: гови (кани), зен (гърне), асон (свещена дранкалка), асейн (свещени емблеми), хунто (тъпани) и т.н. Дахомейският култ се отличава с безброй тънкости. Геромантията на Фа или гадаенето на кокосови орехи, толкова сложна и с толкова изтънчена символика, е могла да бъде създадена само от образовано духовенство разполагащо с много свободно време за религиозни церемонии. Когато анализираме представата на дахомейците за свръхестествения свят, намираме един върховен бог с неопределен пол – Маву и сродни богове, събрани в пантеон и понякога подредени в йерархичен ред. В тази митология първостепенно място е отредено на Фа, олицетворение на съдбата.
Към великите природни божества се присъединяват множество божествени същества: предци на кланове, богове на покорени народи, чудовища, членове на царски династии и др. Музиката и танците са така неразривно слети с култа, че почти можем да говорим за танцувални религии. Танцът е свързан на свой ред с божествените обладавания – обичайният механизъм, с който божеството установява връзка с вярващите. Боговете са представни от фетиши – камъни, растения, вази, железни предмети и други символи. В Дахомей представянето на божеството чрез изображения е много по – рядко, отколкото в Нигерия, което обяснява защо идолите са редки в Хаити, докато в Бразилия, където йоруба са многобройни, изображенията на богове са сравнително чести. Ритуалите вуду се извършват от свещенослужители, много от които претендират да са потомци на самото божество или от родословието на първожреци – негови служители още при появяването му.
Всяко божество е обслужвано от вуду – си (съпруги на вуду). Това са жени, които са посветени на божеството. Те танцуват за вуду, обладани са от него, носят неговите цветове и обслужват светилището ву. Доколкото може да се съди от стари документи, съвременната дахомейска религия не се отличава много от тази на дахомейците от 17 и 18 век, с изключение разбира се на човешките жертвоприношения, широко практикувани по онова време. Присаждането в Хаити на култа вуду повдига редица въпроси. Дълго време търговците на роби са се стремели да утвърждават мисълта, че човешкия товар се състои само от тинята на африканското население, а то се е радвало да се отърве от нея. В действителност повечето роби били военопленници или хора извършили „престъпление”, но под тази дума трябва да разбираме наред с обичайните престъпления също и „оскърбление на величеството”, както и магьосничество.
Следователно в трюмовете на корабите с роби е имало представители на всички класи на дахомейското общество. Възникването на вуду в Хаити би могло да се обясни само с присъствието в плантациите на свещеници или първожреци на божествата, познаващи ритуала. Без тях дахомейската или нигерийската религиозни системи щяха да деградират в несвързани ритуали или най – обикновена черна или бяла магия. А какво намираме в Хаити? Светилища, организирано духовенство, сложен ритуал, изкусни танци и ритми. Въпреки бруталното им изтръгване от родната им социална среда, робите са могли да възтановят религиозната атмосфера, в която са били възпитани. Боконо (прорицатели) и вуду-нон, роби като всички, са научили поколенията родени в робство, на имената на боговете, техните атрибути и жертвите, които изискват.
Една от особеностите на религиите в Западна Африка е домашният им характер. Всеки род или негов клон има наследствени богове, които почита, за да си спечели благоволението или да избегне гнева им. Някои богове вуду, които и сега се призовават в хаитянските светилища са от царската династия на Абомей. Например бог Агасу, който обладае ли вярващ, го кара да свива пръстите на ръцете си като нокти. Агасу е плод на връзката между жена и пантера. В Хаити той е присъединен към водните божества и понякога приема облика на рак, едно от митичните животни, помагали някога на родоначалника на династията и станали поради това табу. В Хаити почитат и трирогия Босу, който е токсосу или свещено чудовище от царското семейство – недъгаво дете или абортиран ембрион с формата на костенурка с три израстъка на черупката.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар