В африканските общества религията е толкова тясно свързана с ежедневието, че не може да ни учуди упоритата й устойчивост в Новия свят, въпреки факторите, които би трябвало да доведат до бързото й изчезване. Култът на духове и богове, както и магията, са били за роба едновременно убежище и форма на съпротива срещу потисничеството. Неговата привързаност към боговете може да се измери с енергията, която е изразходвал за тяхното почитане, въпреки ужасните наказания, на които подлагали участниците в еретическите церемонии, в които колонизаторите виждали само магьосничество. Тежкото робство е могло напълно да ги деморализира и да ги потопи в мрачно равнодушие. Дори само физическото изтощение би трябвало да им попречи да пеят и танцуват, както го изисква ритуалът вуду. Преумората била толкова голяма, че шансът за живот на африканец, продаден в плантация в Санто Доминго, се преценявал на максимум десет години.
Можем само да се възхищаваме на готовността, с която тези роби са жертвали почивка и сън, за да възтановят при най – неблагоприятни обстоятелства и под враждебния поглед на белите, култовете на своите племена. Колко енергия и кураж са им трябвали, за да бъдат предадени от поколение на поколение ритуалите и песните изисквани от всеки бог! Авторите, които са ни описали Санто Доминго през 18 век, често описват нощните бягства на робите. Господарите французи ги приписвали на любовта. Навярно често са били прави, но колко ли пъти тези опасни нощни разходки са отвеждали до палянка, на която се е танцувало вуду? Разпореждане от 1704г забранява изрично на робите „да се събират нощем под предлог на колективни танци”.
Нощните танци или календа били забранени за всички цветнокожи, а също и за свободните негри след десет часа вечерта. Думата „календа”, която вече не се употребява, е означавала подозрителния за властите ритуал вуду. Но негрите пренебрегвайки всички забрани танцували календа чак до революцията, впрочем при известни обстоятелства и с разрешение на господарите, най – често при пристигането на кораб от Франция. Официално негрите били християни. Господарите на плантации били задължавани да кръщават робите си.
Покръстването на чернокожите било единственото морално оправдание за търговията с роби. Всъщност то изобщо не интересувало плантаторите. След кръщението собственикът смятал, че е изпълнил дълга си към бога и към краля. Робите не получавали никакво религиозно възпитание. Малцина плантатори допускали свещеници в именията. Едни от страх, че техните жестокости и развратни нрави ще бъдат заклеймени, а други от подозрителност към революционния дух на евенгелските принципи.
В това отношение разполагаме със следното свидетелство: „Господарите от Санто Доминго нямат нищо против техните негри да живеят без религия, тъкмо обратното, доволни са, защото виждат в католицизма саво прповед на равенство, за което е опасно да се говори на робите.”повече от жилавостта на африканските култове ни поразява бързината, с която робите, разполагащи с толкова малко възможности да усвоят католическата вяра и ритуали, са ги вплели в собствения си религиозен живот. Единствените негри, които имали възможност да получат християнско лустро, били робите от домашната прислуга.
Те живеели в близост с белите, придружавали ги на църква и участвали сутрин и вечер в общите молитви. Освободените негри също имали достатъчно свободно време и възможност да се приобщят към християнския живот. Проникновен наблюдател като отец Лаба казва: „ Негрите вършат без скрупули същото, каквото са вършили филистимяните, те запазват тайно всички суеверия на стария си идолопоклоннически култ наред с християнските религиозни церемонии.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар