Посветените мъже или жени, които участват активно и редовно в церемониите и асистират на хунган или мамбо се наричат хунси. Това е дума от езика фон, означаваща „съпруга на бога”. Те образуват малко братство посветено на култа към лоа, в което жените са обикновено повече от мъжете. Думата хунси извиква образа за жена, затова ще говорим за хунси в женси род, въпреки че званието се отнася и за двата пола. Причините поради, които мъж или жена решава да стане член на братството, са най – различни. Може да е защото живеят в съседство със светилище или защото го посещава член на семейството. Други се привързват към някой свещенослужител или свещенослужителка, защото са били лекувани от тях или просто защото се възхищават от техните способности и имат високо мнение за „знанията” им. Вярващият ще предпочете да посещава светилище където са на почит неговите лоа. Ако пеенето и танцът, които изпълняват хунсите и които сами по себе си носят удоволствие, това не се отнася за по – прозаичните задължения, с които е натоварена съпругата на бога.
Например да готви ястия предназначени за лоа, да чисти перистила (пристройка към хумфо- голям открит от всички страни хангар, където се извършват почти всички ритуали вуду и се танцуват ритуалните танци), да прибира и чисти предметите на култа. Хунси могат да вършат добре задълженията си само ако позноват отлично подробностите на ритуала. Посвещението в канзо, по време на което те биват сериозно обучени, допълва следователно религиозното възпитание, получено при редовното посещение на хумфо. Усърдието, предаността на своя хунган или мамба, както и покорството са основните качества на хунси. Към хунган, когото тя нарича татко или към мамба, която нарича мамо, отношението трябва да е не по – малко почтително от това към собствените родители.
Дисциплината на хунси допринася много за доброто име на едно светилище. Похвала е да се каже за някои хунган, че държи здраво своите хунси. И ообратно небрежност или нехайство при ръководенето на хунси подкопават дисциплината, толкова необходима, когато се очакват лоа. Съвсем естествено е едни хунган да възприема като липса на уважение към него лудориите или разсеяността на своите хунси. Лоржина, която болестта и възрастта правеха понякога докачлива все се оплакваше от тях. Смяташе, че са мързеливи, лекомислени и най – вече „ради”(нахални и непочтителни). От своя страна и хунган има задължения към неговите хунси. Той е техен съветник, покровител и ако са бедни той им дава подслон и храна и ги облича докато им намери работа.
Когато са болни той се грижи за тях като за членове на своето семейство. Хунган прехвърля част от своите задължения на най – ревностните и най – преданите хунси. Голяма чест е за тази хунси, която е била издигната до ранга на хунгеникон (пееща царица). По време на празненства хунгеникон се труди по цели нощи в състояние на транс, без дори да помисли да поотдъхне или да се отпусне, защото също като „барабанчиците”(свирещите на тъпани), хунгеникон няма право да изгуби контрол над себе си, нито да отслаби вниманието си. Това би довело до такова объркване, че би се наложило ритуалът или церемонията да бъдат прекъснати.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар