Докато ги късат произнасят шепнешком следното: „Стани, стани, ела да излекуваш един болен. Зная, че спиш, но имам нужда от теб”. Имат грижата и да оставят до стъблото няколко гроша – заплащане, предложено на нанм за усилието, което ще и бъде поискано. Който оставя тази лепта трябва да каже: „Вземам те, за да излекуваш еди кой си”. Също така вудуистите вярват, че когато някое растение умира, душата му го напуска и се стреми да се всели в нова издънка. Дърварят, който се кани да отсече дърво, ще удари ствола с тъпото на брадвата, за да предупреди душата, която го обитава и да и даде време да си отиде. За по-сигурно ще каже молитва и ще призове Светия дух. Душите на големите копринено-памучни дървета скитат нощем по пътищата и чудовищната им форма всява ужас у пътниците. През някои нощи на годината „душите” на „лошите растения” се събират под някое гигантско дърво на нещо като сабат, по време на който обсъждат престъпленията, които ще извършат.

Наред с великата душа на земята (ган нанм те) всяка нива е оживена от дух, който въздейства на растенията, за да осигури плодорието им. Душата на земята не е нематериална. Земеделецът, който оре посред бял ден нивата си, може да усети нейното присъствие като лек ветрец в лицето и да види сянката и да се откроява зад него. Собственика очаква от душата на нивата си да увеличи добива и, но най-вече да знае да се противопоставя на всеки, който би се опитал да я открадне. Защото има магии, позволяващи на завистниците да откраднат душата на нечия градина, за да си я присвоят или просто, за да разорят омразния съсед. Хората се предпазват от тези коварни замисли, като оставят след сеитба в четирите краища на нивата празни дупки.

Така душата подложена на натиск, намира начин да се измъкне. „Как мога да ви последвам ще каже тя на изкусителите, нали виждате, че сеитбата не е привършила. Все още има празни дупки”. Освен това заряват в нивите малки рибки. На крадеца, който ще я подмамва с обещание за добро хапване, душата ще отговори: „Аз вече ядох. Баща ми беше тук”. Душата на дъжда укрепва душата на земята, която на свой ред въздейства на душите на растенията. Рекити, лагуните и изворите, разбира се също имат души с явно антропоморфен (приписване на човешки свойства и качества на природните сили) облик. Представят си Господарките на водите, като красиви жени със светла кожа и дълги коси. Можеш да въздействаш на нанм на звезда и да я свалиш в чиния, но трябва да си осигуриш завръщането и на небето, иначе ще платиш с живота си.

Това е вече „голяма магия”, която владеят малцина хунган или мамбо. Дните и месеците са благоприятни или неблагоприятни според това дали е добра или зла душата, присъща на даден отрязък от време. Според вудуистите има полово различие между душите на дните, като тези на добрите дни (понеделник, вторник, четвъртък) са женски, а тези на лошите (сряда, петък, събота) – мъжки. Неделята отредена за почивка е единствения ден без душа. Петък е денят, който магьосниците избират, за да доведат до успешен край злокобните си замисли, а злите духове го предпочитат за свой сабат. Януари, март, май, юли, август и октомври, за разлика от останалите месеци, имат добра душа. Декември се смята за особено опасен, защото неговата зла душа, може да намалява силата на амулетите. Много магьосници избират това време ако искат да направят черна магия, защото знаят, че ще е успешна, тъй като ще срещнат по-слаба съпротива.

Поради това декември се смята за месец, през който най-много хора умират от магии. От тези примери следва, че душата се възприема като дух, който почти не се различава от лоа, активно начало от сферата на магията. Онова, което вудуистът разбира под нанм е много смътно и неопределено. Питал съм се дали моите информатори не прибягваха до извъртане, което ги улесняваше в отговора на многобройните ми въпроси за природните явления и за смисъла на нанм. Вуду не прави никакво сближаване между душата на нещата и духовното начало, което всяко човешко същество носи в себе си. Това начало се възприема като два духа. Определени като „голям-добър-ангел” (гро бон анж) и „малък-добър-ангел” (ти бонанж). Те са видими в сянката, която хвърля тялото и която в зависимост от осветлението, може да е обрамчена от по-светла ивица. Гро бон анж се идентифицира с непрозначната сянка и с бледата сянка, която го обгръща.

Тази двойна сянка не трябва да се смесва с обичайната, наречена „сянка труп” (нанм кодав ко). Състоянието на човека отразява това на неговия „малък-добър-ангел”. Дори дрямката, която ви наляга някои горещ следобед, подсказва, че „малък-добър-ангел” има нужда от почивка. Сериозните заболявания се проявяват само ако „покровителя” е бил покорен от духове по-могъщи от него и ако от умора или по друга причина, той не е могъл да спре магия. Ти бонанж няма право да лъже, уверени в честността му някои хунган го призовават, за да разберат дали човекът, който той покровителства казва истината или не. Вудуистите вярват, че „голям-добър-ангел” е подчинен на душата покровителка.

Въпреки това тъкмо от него зависят паметта и чувствата, с една дума нашият интелектуален и емоционален живот. Той е тясно свързан с тялото, което напуска само когато спим, за да се запилее някъде далеч. Онова, което вижда и приключенията, които му се случват по време на нощните скитания, подхранват нашите сънища. Ако на сутринта „голям-добър-ангел”не се върне в телесната си обвивка, човекат, който го е изгубил, изпада в дълбока летаргия. Духовете, които някои магьосници продават на своите клиенти, са пленени от тях „големи-добри-ангели”. Наричат ги „зомби”, но те в никакъв случай не трябва да се бъркат с индивидите от плът и кръв, които магьосниците са заробили, след като са им откраднали душите.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: