За всеки от великите лоа си има формули за призоваване, които се използват в устния ритуал. Това са изречения на креолски или на „езика”. Използването на тези формули следва африканската традиция. Боговете от дахомейския пантеон също се поздравяват със стереотипни изречения с неясен смисъл за непосветения. На тези формули, които съдействат за появата на боговете се приписва магичска сила. Ето два примера за такива призовавания: „ Дамбала – уедо – токан – мируазе, дан, са лаватйо паза уилино уилимен одан козикоза одан козикоза одан айики сиука, одан оведо ненмен одан мизу уедо Дамбала уедо, диенкен, Дамбала уедо тенги нег ак-ан-сиел”. Възможно е тези текстове на „езика” да са повече или по-малко деформирани изречения на езика фон. Другия пример е свързан с ритуал за призоваване на Геде: „ Зо уан-уе соба-ди собо калисо”, което на езика фон съответва на следната формула: „Зо уен собади Согбо колисо...” Тук става дума за призоваване на бога на смъртта. Използваният език не е обикновен фон, а таен език, разбираем само за посветени.
Друга част от ритуала включва възлиянията с вода, които се извършват пред свещените предмети. В началото и много пъти по време на церемониите хунган или мамбо взема кана, наричана „освежаваща кана” и отива да направи три възлияния пред матицата или четири ако се обърне последователно към четирите посоки на света. После той целува три пъти стълба и отива при тъпаните, които поздравява, като удря дрънкалката си в земята и „хвърля” на три пъти вода. Ако наблюдаваме внимателно движенията на свещенослужителя, ще видим, че той никога не взима свързан с култа предмет – чиния с брашно, жертвен нож, стомна с вода и т.н. без да го поднесе бързо на четирите посоки на света. Това внимание се простира и върху жертвоприношенията. Докато „ориентират” някой предмет, произнасят: „ Апо Лиза, гбадиа таменан дабон”. В тази формула, вероятно на езика фон, срещаме отново името на Лиза, дахомейския бог на слънцето.
Друга част от ритуала са рисунките веве те се рисуват на земята с пшенично или царевично брашно, с прах от стрита керемида, с натрошена дървесна кора, с пепел или с утайка от кафе. Хенган прави следното, той взима от чинията щипка брашно, оставя я да изтече между палеца и показалеца си, така че на земята да се образува тънка и права линия. По този начин той рисува геометрични фигури, предмети или животни, които могат да покрият доста големи повърхности. Някои веве включващи символите на повече богове, се простират от единия до другия край на перистила. Разположени са обикновено симетрично около матицата. Всяко веве се освещава като в него се слагат купички пържена царевица и друга суха храна, като се поръсват с ракия или ром. Всяко възлияние се прави три пъти. Хунган размахва дрънкалките си над рисунките, мърморейки ритуални формули на „езика”.
Накрая върху веве се слага запалена свещ. Хунган и другите участници в ритуала се изреждат „да хвърлят” като „приветствие” вода върху рисунката. Тези веве са осезаема форма на присъствието на божественото. Върху тях се слага жертвоприношенията за лоа и телата на жертвите, които им се принасят. Тези емблематични рисунки имат магически свойства. Със самото им рисуване хунган упражнява натиск върху лоа, като ги принуждава да се появят по този начин лоа ще е нпреодолимо привлечен от магията на веве и от приношението. Всички хунган и мамбо не са еднакво сръчни в рисуването на веве. Някои демонстрират смайваща сигурност на ръката и невероятна бързина. За по-малко от половин час покриват без да допуснат и най-малка грешка, с абсолютно симетрични фигури площ от няколко квадратни метра.
Друга част от ритуала представлява култът към „камъните-светкавици”. Той има за обект в Хаити, както и в Африка, древните брадви от неолита, които все още се срещат в изобилие в селищата, обитавани някога от индианците арауаки, първите обитатели на острова. Ако не намерят брадви, вземат камъни с необичайна форма. Свръхестествените свойства, приписвани на тези камъни, произтичат от тяхното асоцииране с лоа, чиято власт символизират. Затова ги наричат според случая „камък на Огу” или „камък на Бризе”. На някои залепват огледало, за да засилят магическото им въздействие. Те трябва да се пазят в олио, иначе ще загубят силата си. Асоциирането им с лоа им придава най-различни свойства. Те дишат, когато ги докоснеш, свиркат или говорят.
Една от способностите им е да се придвижват сами на големи разтояния. Не рядко напускат олтара на който са сложени, за да се плъзнат в джоба или под възглавницата на някой вярващ. Един вудуист разказа, че намерил на леглото си кристален камък, на който отначало не обърнал никакво внимание. Той го изхвърлил, но камъкът се върнал в стаята му. После изведнъж се превърнал в смок. Човекът проследил животното и го убил. Няколко дена по – късно се разболял тежко и така разбрал, че и камъкът и смокът били самият лоа Дамбала. Сред предметите, които имат свещен характер и се асоциират с лоа, трябва да споменем и герданите на хунси.
Правят се от разноцветни порцеланови мъниста, които се редуват обикновено на групи по седем. Тъй като всеки лоа има свой символичен цвят, Огу – червения, Дамбала – белия, Езили – синия и т.н., между тях и герданите се прави мистична връзка. В Дахомей герданите са важни култови аксесоари и се смята, че във всеки има дух. В Хаити са запазени следите от това вярване, когато хунган отива да вземе от светилището герданите на хунси, за да им ги раздаде, той е обикновено в състояние на полу-транс, иначе казано „бил е напит от лоа”.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Бъди първия оставил коментар