Те карат нощи наред инструмента си да работи с луда страст, стигаща на моменти до френетичност. Възхищаваме се още повече от таланта им, като знаем че оркестрите вуду са полиритмични и всеки музикант бие тъпан с тон различен от този на неговите другари, разгръща собствени теми, но така че те да се слеят с другите и да създадат впечатление за единство. Освен познаване на ритмичните формули, музикантът трябва да владее и огромния репертоар от песни вуду, тази виртуозност идва не само от естествената дарба, тя е резултат и на продължително чиракуване. По време на паузите в ритуала, често може да се види как някое момче се приближава към тъпана и с вглъбен и сериозен израз почва да го удря както умее.

Понякога музикантът води несръчните му пръсти и го учи на някой лесен ритъм, който детето повтаря под одобрителния поглед на присъстващите. Насърчени така, децата развиват постепенно дарбата си до деня, в който заемат на свой ред място в оркестъра. Възможност да се проявят пред публика младежите получават, когато танците свършат, а капналите музиканти отидат да спят. Тогава чирачетата поемат инструментите и свирят до зори за последните танцуващи. Да си добър „барабанчик” е доходна професия, но най-вече начин да бъдеш известен и почитан, някои представители на тази професия са си спечелили слава, която от национална е станала международна.

Различията между основните ритуали е отразено в многообразието на ритмите и във формата и естеството на съответстващите ги музикални инструменти. Ще се спрем най-напред на тях. Тъпаните свързани с култа на лоа рада, са идентични с дахомейските, корпусът им е издялан от ствола на дърво и е с конична форма. Мембраната е от волска или козя кожа и е опъната на дървени колчета, прикрепени с въженца. Обикновено са боядисани в символни, ярки цветове. Тъпаните рада никога не се бият поотделно, а винаги в група от три. С еднаква форма, те са с различна големина, най-големият – аджунто или манман, е висок повече от метър, вторият (хунто) заема средно място между предшестващия и була, чиято височина варира от 40 до 50 см.

Всеки от тези тъпани се бие по различен начин, манман се бие с ръка и малка дървена пръчка, като се удря или ръбът или мембраната. Музикантът седи или стои зад своя тъпан, който е силно наклонен и вързан с въже за тялото или стола му. Втория тъпан се стиска между краката и се удря с дланите на двете ръце или с лява ръка и раздвоена пръчка или лък (агида) в дясната. Була е винаги вертикален и се бие с две пръчки. Оганът е метален звънец, който удрят с желязна пръчка, той води ритъма, следван от була, хунто и манман. В музиката доминира манман. Неговият ритъм се отличава с интензивност и свобода, които се открояват ясно на един по-равномерен звуков фон. На неговия глас приписват способността да привлича лоа.

Музикантът, който удря този инструмент често успява с резки промени на такта и с находчивост да накара да изпаднат в транс танцьорите, които се противопоставят на властта на лоа. Тъпаните използвани в ритуала на лоа петро, вървят на двойки, различават се от предшестващите по-големина (те са по-малки) и най-вече по пристягащите ги въжета във формата на буквата Y. По-големият тъпан се казва дебел бака, а другият – питит или ти-бака. На последния е поверена най-важната роля. Удря се с длан. Ниският звук на дебел бака се нарича рале, а по-слабия на питит – тай. Оркестърът конго се състои от три тъпана с различна големина, наречени съответно манман, тембал и ти-конго с цилиндричната си форма, двойна мембрана и система на връзване те приличат много на европейските барабани.

Мембраната е добре изпъната и пристегната от два дървени обръча. За разлика от другите тъпани, които се слагат изправени или се накланят, тембал се слага хоризонтално върху стол или друга опора. Бие се с пръчки. Дъсчица закована за корпуса на тембал, често служи за ударен инструмент на акомпаниращ музикант. Именно тембал издава същинските звуци на музиката конго, а другите два тъпана само го придружават със своите крие и рале. Тъпанът джуба се появява в церемонията, само ако богът Зака, изрази чрез някой обладан желание да изпълнят за него танца с това име. Джуба е бъчвичка с обръчи, има само една мембрана, прикрепена като тази на тъпаните петро. Двама музиканти могат да го бият едновременно, единият удря с две ръце мембраната, а вторият с пръчки корпуса.

Тъпаните ибо с цилиндричен корпус приличат на петро, но мембраната е прикрепена по различен начин, защото е задължително от овча кожа, пробита от петлици, през които са прокарани въженца, минаващи от противоположната страна в дупките, пробити в основата на инструмента. В Северно Хаити заменят понякога тъпаните с огромни кратуни, които удрят с пръсти, защитени с напръстници. Ритмите на танците и по-специално тези на ритуала петро, се отмерва с дрънкалка, наречена чача, която за разлика от асона – дрънкалката на хунган, е направена от цилиндричния плод на кратуната Crescendia cuyete и има дръжка, която върви от единия до другия и край. Зърната, с които е пълна издават при разклащане метален звук. Обикновено е украсена с издълбани по нея цветни рисунки, понякога е покрита с парче плат. Морската мида (ламби) рядко се използва в култа. На нея свирят все пак при някои церемонии и при бдения над мъртвец.

Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
Моля, придържайте се към темата. Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити. Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата: