истината е някъде тук...

Последни коментари

Попитах вятъра
от doktora
Попитах вятъра
от Kamino
Нирвана
от doktora
Българската челяд
от svetlana
Българската челяд
от Black Wolf

Te Quero SexNature.org

В момента 1 гост онлайн

Усмихни се

Посл. съобщение: 8 hours, 23 minutes ago
  • svetlana : :)
  • Kamino : не съм добра поетеса аз но щом ви харесват моите стихове ще пиша
  • svetlana : 8O пощата
  • svetlana : не щем пари искаме да ни напишеш още едно стихче като онова за вятъра :)
  • Kamino : то ще дойде краят на годината ще кажете "искаме 13-та заплата" ;)
  • Kamino : добре съм ама много сте работни :) работилница за чудеса
  • svetlana : отивам да печатам
  • svetlana : ти как си
  • svetlana : камино здравей славка е предупредена
  • Kamino : ника с маймуните на Славка е променен на Slavka следващия път използвайте Slavka паролата си я знаете

Регистрирай се, за да чатиш!

Премини на кирилица!

Buenos dias






Забравих си паролата
Да се запознаем?

...

Advertisement

Мъдрост

Този който се усмихва, вместо да се гневи, е винаги по-силният.

японска поговорка 

 
Начало
Бардове
Бардовете са били пазители на традицията и племенната памет – зорките стражи на светостта на природата. Бардът е първото ниво на обучение, през което минава и бъдещия оват и друид. Обучението на барда е било интензивно и е траело дълги години. В Ирландия например обучението продължавало 12 години. През първата година ученикът преминавал от първото ниво – “абсолютно начинаещ”, до това на “служител на поета”, за да стане след това и “кандидат сатирик”. През този период той изучавал основите на бардическото изкуство: граматиката, дванадесетте саги и огамичната дървесна азбука. През всяка от следващите четири години научавал по още десет сказания плюс сто огамични комбинации, а също философски уроци и поеми. На шестата година този, който се е справил успешно със тези задачи получавал званието Стълб и научавал още 48 поеми плюс още дванадесет сказания.

През следващите три години кандидат бардът се е наричал Благороден ручей, защото когато отворел уста от нея “руквали елейни слова, а богатствата се изливали като поток върху него.” През този период научавал още 45 саги, с което общият им брой достигал 175. Последните три години го превръщали в “Доктор по поезия”. На десетата година изучавал още по – сложни поетически форми и тънкости на метричната композиция, на единадесетата – нови сто поеми, а на 12 година го очаквали 120 публични речи и четирите изкуства на поезията. Ако се справел и с това вече можел да бъде провъзгласен за Майстор, с репертоар от общо 350 сказания.

Знак за достойнство била сребърната клонка, докато всички по – долни класове носели бронзови. Оламът получавал златна. На всяка от тези клонки била окачена камбанка и когато поетът влизал в кралския двор, за да рецитира поема или да разкаже сага, звънът на камбанката го следвала на всяка крачка. Това било знак за публиката да стихне в почтително мълчание, а на него самият му помагало да се вглъби във вътрешния си свят. Олъмът или майстора поет е седял на трапезата до самия крал и е имал привилегията, с която е била удостоена единствено кралицата, да носи дрехи в шест различни цвята.




  Бъди първия оставил коментар

Добави коментар
  • Моля, придържайте се към темата.
  • Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
  • Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
Име:
Заглавие:
Коментар:

Режим на клавиатурата:

 
< Предишен   Следващ >
© 2008 Сексология и Природа на Човека - Sexology & Human Nature