Ако бардът е поет и музикант, пазител на традицията, вдъхновяващ, но и развличащ съплеменниците си, а оватът – лекар, гадател и прорицател, то друидът е съветник, съдия, учител, както и всепризнат авторитет в областта на култа и церемониала. Всичко това предполага мъдростта на зрялата възраст, високо обществено положение и ролята на човек, взимащ решения в трудни ситуации и даващ съвети на нуждаещите се.Една от основните функции на друида е била учителската. Учебния материал се е преподавал на две нива екзотерично и езотерично. Ако някои друиди са имали по един – двама ученици, които най – вероятно са помагали и в къщната работа, за да платят обучението си, то при други броят им е бил доста по – внушителен. Например Катхбад от Ълстър, един от друидите на крал Конхобар, имал цели сто ученика. Друидите също така са възпитавали децата на кралете и благородниците.От древните текстове разбираме още, че друидите са се посвещавали на това, което днес наричаме наука. Построяването на каменен кръг е изисквало сложни изчисления и инженерни умения, а и е трябвало да бъде съобразен с движението на небесните тела, така че друидите очевидно са били добри астрономи.
Освен това са умеели да работят с огъня и металите, което означава, че са били и алхимици. Огънят подобно на Водата е свещен за всички, които изпитват пиетет към естествения свят, а за друидите смело можем да кажем, че са били негови повелители. В чисто езотеричен план работата с огъня е част от самопознанието – умението да установиш връзка и да взаимодействаш със свещения огън в тялото си, както и с този в друидската дъбрава. Фактът, че Бригид е била богиня на лечителството и поезията, но и на Огъня и Водата, ни дава ключ към връзката между вдъхновението, към което са стремели бардовете, лечителството, практикувано от оватите и алхимичното деяние на вътрешното усъвършенстване, което пък било запазена марка за друидите. само това е достатъчно, за да си изградим представа за друидските мистерии, както и за естеството на тяхното учение и неговата актуалност днес.
В древните общества обработката на металите също е била приемане като сакрален акт – тъй като от нея е зависела способността на племето да се защитава и да осигурява храна за себе си и за добитъка. Според уелската традиция сред друидите е имало една специална прослойка, наречени ферилти, които са се изявявали като алхимици и металурзи в омагьосания град Емрис в Сноудония. Този град бил известен още и като Динас Авараон, “Градът на Висшите сили”. В качеството си на металург друидът е изковавал мечовете на воините и благородниците. Тези оръжия са били закалявани не само по всички правила на ковашкото изкуство, но и с магически заклинания, които да закрилят техните притежатели и да им осигуряват успех на бойното поле. Друидите са изработвали и свещените котли.
Както мечът представлява мъжествените, активни качества на Съзнанието и Духа – проницателността, проникновението, така Котелът се явява символ на женствената пасивност и възприемчивост на Сърцето и душата. Също като Меча, Котелът е обичаен атрибут в друидския церемониал. Дървото, което символизира степента на Друида е дъбът – царственото дърво на мъдростта и традицията – същото онова Космическо дърво свързвано с друидите и Неметон – свещената дъбрава, в която те са изпълнявали обредите си и са обучавали своите ученици. И в заключение е важно да се знае, че друидите са правили много чести посещения на Хемуската гора, така са наричали в древността Хемус - днешната Стара Планина. Те са предприемали това дълго пътуване с цел поклонение и преклонение пред силата на това свещено място.
Бъди първия оставил коментар
Добави коментар
Моля, придържайте се към темата.
Атаки към когото и да било, както и коментари на латиница ще бъдат изтрити.
Моля не използвайте кометари, за да вмъквате реклами. Подобни коментари ще бъдат премахвани без допълнителни разяснения.
пощата
Бъди първия оставил коментар